| Буква Н |
|---|
| напразен - напразна, напразно, мн. напразни, прил. 1. Безполезен, безуспешен. Напразни опити. 2. Неоснователен, ненужен, безпредметен. Напраз... |
| напраскам - напраскаш, св. — вж. напрасквам. |
| напрасквам - напраскваш, несв. и напраскам, св.; какво/кого. Разг. 1. Набивам, напердашвам, натупвам. 2. Пиша нещо в голямо количество. Учителя... |
| напраша - напращиш, мин. св. напраших, мин. прич. напрашил, св. — вж. напрашвам. |
| напрашвам - напрашваш, несв. и напраша, св.; какво. Посипвам с прах нещо. Напраших си окото. |
| напращя - напращиш, мин. св. напращях, мин. прич. напращял, св. — вж. напращявам. |
| напращявам - напращяваш, несв. и напращя, св. 1. Напълвам се до пръскане, много. Вимето на кравата напращя от мляко. 2. Прен. Разг. Изпълнен съ... |
| напрегна - напрегнеш, мин. св. напрегнах, мин. прич. напрегнал, св. — вж. напрягам. |
| напрегнат - напрегната, напрегнато, мн. напрегнати, прил. 1. Изпънат, обтегнат. Напрегнато тяло. 2. Прен. Който издава психическо напрежение; ... |
| напред - нареч. 1. В направление пред себе си. Върви напред. 2. На предно място. Напред има свободни места. 3. Разг. Само в сравнителна сте... |
| напреда - напредеш, мин. св. напредох, мин. прич. напрел, св. — вж. напридам. |
| напредвам - напредваш, несв. и напредна, св. 1. Вървя напред. Работата напредва. 2. Прен. Постигам успехи, преуспявам, развивам се. Напредва в... |
| напредна - напреднеш, мин. св. напреднах, мин. прич. напреднал, св. — вж. напредвам. |
| напредничав - напредничава, напредничаво, мн. напредничави, прил. 1. Който има усет за новото, стреми се към него. Напредничав човек. 2. Който е... |
| напредък - само ед. Преуспяване, успех, напредване, постъпателно движение напред, прогрес. Икономически напредък. |
| напрежение - мн. напрежения, ср. 1. Напрегната дейност. Мускулно напрежение. Вътрешно напрежение. 2. Спец. Величина, която характеризира работа... |
| напреки - и напряко нареч. 1. По посока на ширината, а не по дължината, или по посока на диагонала. Легнал напреки на леглото. 2. По най-къс... |
| напречен - напречна, напречно, мн. напречни, прил. 1. Който е перпендикулярен на дължината. Напречен разрез. 2. Който е разположен напреки. Н... |
| напридам - напридаш, несв. и напреда, св.; какво. Преда в достатъчно количество. Напрела е вълна за три килима. |
| наприказвам - наприказваш, св.; на кого. Разг. Приказвам много на някого. Наприказвах му какво ли не. — наприказвам се. Приказвам до пълно насищ... |
| например - нареч. 1. При уточняване — взето като пример, за илюстрация. Някои цветя, например кокичето, минзухарът, синчецът, цъфтят рано пре... |
| напролет - нареч. 1. През следващата пролет, когато дойде пролетта. Напролет ще започнем да строим къща. 2. През пролетта. |
| напротив - нареч. Наобратно, противоположно, иначе; съвсем не. Аз обичам да пътувам, а той — напротив — не обича. Напротив, ходил съм там. |
| напръскам - напръскаш, св. — вж. напръсквам. |
| напръсквам - напръскваш, несв. и напръскам, св.; кого/ какво, с какво. Пръсвам, намокрям. Напръсках лозето със син камък. |
| напръстник - мн. напръстници, (два) напръстника, м. 1. Металическо или пластмасово приспособление с форма на шапка, което се поставя върху пръс... |
| напрягам - напрягаш, несв. и напрегна, св.; какво. Правя нещо да стане изпънато; с усилие извършвам някаква дейност. Напрягам мускули. — напр... |
| напряко - нареч. — вж. напреки. |
| напсувам - напсуваш, св.; кого/какво. Псувам, наругавам. |
| напудря - напудриш, мин. св. напудрих, мин. прич. напудрил, св. — вж. напудрям. |
| напудрям - напудрят, несв. и напудря, св.; какво. Намазвам, поръсвам с пудра. Напудрих носа си, за да не лъщи. |
| напук - нареч. На инат, обратното на това, което някой иска. Напук на него ще замина. |
| напукам - напукаш, св. — вж. напуквам. |
| напукан - напукана, напукано, мн. напукани, прил. По който са се образували пукнатини. Напукани ръце. Напукана земя. |
| напуквам - напукваш, несв. и напукам, св.; какво. 1. Правя пукнатини в нещо. 2. Пукам в достатъчно количество, много. — напуквам се/ напукам ... |
| напускам - напускаш, несв. и напусна, св.; какво/ кого. 1. Пускам в голямо количество, много. Напускаха от самолета пакети с храна за гладув... |
| напусна - напуснеш, мин. св. напуснах, мин. прич. напуснал, св. — вж. напускам. |
| напусто - нареч. Разг. Напразно, залудо. |
| напуша - напушиш, мин. св. напуших, мин. прич. напушил, св. - вж. напушвам. |
| напушва ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и напуши ме, св. Изпълва ме, издува ме, напъва ме. Напуши ме смях. |