Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Н
наивник - мн. наивници, м. Наивен човек.
наивница - мн. наивници, ж. Наивна жена.
наигравам се - наиграваш се, несв. и наиграя се, св. Играя до пълно насищане. Децата се наиграха в парка.
наиграя се - наиграеш се, мин. св. наиграх се, мин. прич. наиграл се, св. — вж. наигравам се.
наизвадя - наизвадиш, мин. св. наизвадих, мин. прич. наизвадил, св. — вж. наизваждам.
наизваждам - наизваждаш, несв. и наизвадя, св.; какво. Изваждам много предмети, всичко.
наизведа - наизведеш, мин. св. наизведох, мин. прич. наизвел, св. — вж. наизвеждам.
наизвеждам - наизвеждаш, несв. и наизведа, св.; кого/какво. Извеждам много, всички.
наизлизам - наизлизаш, несв. и наизляза, св. Само мн. Излизаме много, едновременно. Децата наизлязоха по поляните.
наизляза - наизлезеш, мин. св. наизлязох, мин. прич. наизлязъл, св. — вж. наизлизам.
наизнасям - наизнасяш, несв. и наизнеса, св.; какво. Изнасям много предмети.
наизнеса - наизнесеш, мин. св. наизнесох, мин. прич. наизнесъл, св. — вж. наизнасям.
наизуст - нареч. 1. По памет, без да гледам в текста. Знам стихотворението наизуст. 2. Прен. Разг. Без да се съобразявам с фактите.
наизустя - наизустиш, мин. св. наизустих, мин. прич. наизустил, св. — вж. наизустявам.
наизустявам - наизустяваш, несв. и наизустя, св.; какво. Научавам наизуст. Наизустих поемата.
наименование - мн. наименования, ср. Название, име.
наименувам - наименуваш, несв.; какво/ кого. 1. Давам име, назовавам, наричам. 2. Изричам името, назовавам.
наистина - нареч. В действителност, действително. Тази задача наистина е трудна.
най- - част. За образуване на превъзходна степен на прилагателни имена, наречия и наречни изрази или на думи от други части на речта, нап...
най-вече - нареч. Най-много, преди всичко. Обичам всички, а най-вече майка си.
найлон - само ед. Търговско название на синтетични влакна и изработената от тях тъкан. // прил. найлонов, найлонова, найлоново, мн. найлоно...
накажа - накажеш, мин. св. наказах, мин. прич. наказал, св. — вж. наказвам.
наказание - мн. наказания, ср. 1. Възмездие за извършено престъпление или виновност. Смъртно наказание. 2. Прен. Разг. Страдание, мъка, тегло....
наказателен - наказателна, наказателно, мн. наказателни, прил. 1. Който се отнася до наказания, съобразени с държавното право. Наказателен закон...
наказвам - наказваш, несв. и накажа, св.; кого. Налагам наказание на някого за провинение. Наказаха го за кражбата.
наказуем - наказуема, наказуемо, мн. наказуеми, прил. Такъв, за който се полага наказание. Наказуемо деяние.
накалайдисам - накалайдисаш, св. — вж. накалайдисвам.
накалвам - накалваш, несв. и накалям, св.; кого/ какво. Калям цялата повърхност на нещо, нацапвам с кал.
накалйдисвам - накалаидйсваш, несв. и накалаидйсам, св.; какво. Калайдисвам цялата повърхност на нещо.
накаля - накалиш, мин. св. накалих, мин. прич. накалил, св. — вж. накалявам.
накалявам - накаляваш, несв. и накаля, св.; какво. Нагрявам до висока температура, нажежавам.
накалям - накаляш, св. — вж. накалвам.
накамаря - накамариш, мин. св. накамарих, мин. прич. накамарил, св. - вж. накамарявам.
накамарявам - накамаряваш, несв. и накамаря, се.; какво. Струпвам нещо на камара.
накана - мн. накани, ж. Желание, готовност да се извърши нещо.
наканвам се - наканваш се, несв. и наканя се, св. Готвя се да извърша нещо, нагласявам се, решавам, намислям. Наканих се да излизам.
наканя се - наканиш се, мин. св. наканих се, мин. прич. наканил се, св. — вж. наканвам се.
накапвам - накапваш, несв. и накапя, св.; какво. 1. Покривам с капки повърхността на нещо. Накапах покривката. 2. Наливам течност на капки. Н...
накапя - накапеш, мин. св. накапах, мин. прич. накапал, св. — вж. накапвам.
накарам - накараш, св. — вж. накарвам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: