| Буква Н |
|---|
| наивник - мн. наивници, м. Наивен човек. |
| наивница - мн. наивници, ж. Наивна жена. |
| наигравам се - наиграваш се, несв. и наиграя се, св. Играя до пълно насищане. Децата се наиграха в парка. |
| наиграя се - наиграеш се, мин. св. наиграх се, мин. прич. наиграл се, св. — вж. наигравам се. |
| наизвадя - наизвадиш, мин. св. наизвадих, мин. прич. наизвадил, св. — вж. наизваждам. |
| наизваждам - наизваждаш, несв. и наизвадя, св.; какво. Изваждам много предмети, всичко. |
| наизведа - наизведеш, мин. св. наизведох, мин. прич. наизвел, св. — вж. наизвеждам. |
| наизвеждам - наизвеждаш, несв. и наизведа, св.; кого/какво. Извеждам много, всички. |
| наизлизам - наизлизаш, несв. и наизляза, св. Само мн. Излизаме много, едновременно. Децата наизлязоха по поляните. |
| наизляза - наизлезеш, мин. св. наизлязох, мин. прич. наизлязъл, св. — вж. наизлизам. |
| наизнасям - наизнасяш, несв. и наизнеса, св.; какво. Изнасям много предмети. |
| наизнеса - наизнесеш, мин. св. наизнесох, мин. прич. наизнесъл, св. — вж. наизнасям. |
| наизуст - нареч. 1. По памет, без да гледам в текста. Знам стихотворението наизуст. 2. Прен. Разг. Без да се съобразявам с фактите. |
| наизустя - наизустиш, мин. св. наизустих, мин. прич. наизустил, св. — вж. наизустявам. |
| наизустявам - наизустяваш, несв. и наизустя, св.; какво. Научавам наизуст. Наизустих поемата. |
| наименование - мн. наименования, ср. Название, име. |
| наименувам - наименуваш, несв.; какво/ кого. 1. Давам име, назовавам, наричам. 2. Изричам името, назовавам. |
| наистина - нареч. В действителност, действително. Тази задача наистина е трудна. |
| най- - част. За образуване на превъзходна степен на прилагателни имена, наречия и наречни изрази или на думи от други части на речта, нап... |
| най-вече - нареч. Най-много, преди всичко. Обичам всички, а най-вече майка си. |
| найлон - само ед. Търговско название на синтетични влакна и изработената от тях тъкан. // прил. найлонов, найлонова, найлоново, мн. найлоно... |
| накажа - накажеш, мин. св. наказах, мин. прич. наказал, св. — вж. наказвам. |
| наказание - мн. наказания, ср. 1. Възмездие за извършено престъпление или виновност. Смъртно наказание. 2. Прен. Разг. Страдание, мъка, тегло.... |
| наказателен - наказателна, наказателно, мн. наказателни, прил. 1. Който се отнася до наказания, съобразени с държавното право. Наказателен закон... |
| наказвам - наказваш, несв. и накажа, св.; кого. Налагам наказание на някого за провинение. Наказаха го за кражбата. |
| наказуем - наказуема, наказуемо, мн. наказуеми, прил. Такъв, за който се полага наказание. Наказуемо деяние. |
| накалайдисам - накалайдисаш, св. — вж. накалайдисвам. |
| накалвам - накалваш, несв. и накалям, св.; кого/ какво. Калям цялата повърхност на нещо, нацапвам с кал. |
| накалйдисвам - накалаидйсваш, несв. и накалаидйсам, св.; какво. Калайдисвам цялата повърхност на нещо. |
| накаля - накалиш, мин. св. накалих, мин. прич. накалил, св. — вж. накалявам. |
| накалявам - накаляваш, несв. и накаля, св.; какво. Нагрявам до висока температура, нажежавам. |
| накалям - накаляш, св. — вж. накалвам. |
| накамаря - накамариш, мин. св. накамарих, мин. прич. накамарил, св. - вж. накамарявам. |
| накамарявам - накамаряваш, несв. и накамаря, се.; какво. Струпвам нещо на камара. |
| накана - мн. накани, ж. Желание, готовност да се извърши нещо. |
| наканвам се - наканваш се, несв. и наканя се, св. Готвя се да извърша нещо, нагласявам се, решавам, намислям. Наканих се да излизам. |
| наканя се - наканиш се, мин. св. наканих се, мин. прич. наканил се, св. — вж. наканвам се. |
| накапвам - накапваш, несв. и накапя, св.; какво. 1. Покривам с капки повърхността на нещо. Накапах покривката. 2. Наливам течност на капки. Н... |
| накапя - накапеш, мин. св. накапах, мин. прич. накапал, св. — вж. накапвам. |
| накарам - накараш, св. — вж. накарвам. |