| Буква Н |
|---|
| нахвърля - нахвърлиш, мин. св. нахвърлих, мин. прич. нахвърлил, св. — вж. нахвърлям. |
| нахвърлям - нахвърляш, несв. и нахвърля, св.; какво. 1. Хвърлям много неща на различни места, разхвърлям. Нахвърля дрехите си по пода. 2. Хвър... |
| нахлувам - нахлуваш, несв. и нахлуя, св. 1. За вода, въздушна струя, светлина — появявам се изведнъж, стремително. Водата нахлу в приземните ... |
| нахлузвам - нахлузваш, несв. и нахлузя, св.; какво. Разг. 1. С усилие поставям, надявам. Едвам нахлузи пръстена на ръката си. 2. Бързо обувам ... |
| нахлузя - нахлузиш, мин. св., нахлузих, мин. прич. нахлузил, св. — вж. нахлузвам. |
| нахлупвам - нахлупваш, несв. и нахлупя, св.; какво. Поставям нещо на главата си, така че почти скрива очите ми. Нахлупи каската си, за да не м... |
| нахлупя - нахлупиш, мин. св. нахлупих, мин. прич. нахлупил, св. — вж. нахлупвам. |
| нахлуя - нахлуеш, мин. св. нахлух, мин. прич. нахлул, св. — вж. нахлувам. |
| находище - мн. находища, ср. Място, където се намират полезни изкопаеми и други природни блага. Златно находище. |
| находка - мн. находки, ж. 1. Нещо намерено. Исторически находки. 2. Прен. Нещо много подходящо, сполучливо. Главният герой в романа е интере... |
| находчив - находчива, находчиво, мн. находчиви, прил. Който лесно намира изход от трудно положение; съобразителен. // същ. находчивост, наход... |
| нахокам - нахокаш, св. - вж. нахоквам. |
| нахоквам - нахокваш, несв. и нахокам, св.; кого/ какво. Хокам, колкото е необходимо, доста. Нахоках го за лъжата. |
| нахранвам - нахранваш, несв. и нахраня, св.; какво/кого. Храня човек или животно до пълното им насищане. Нахраних кокошките. — нахранвам се/на... |
| нахраня - нахраниш, мин. св. нахраних, мин. прич. нахранил, св. — вж. нахранвам. |
| нахут - само ед. Вид бобово растение и неговият плод, който се пече като леблебия. |
| нахълтам - нахълташ, св. — вж. нахълтвам. |
| нахълтвам - нахълтваш, несв. и нахълтам, св. Внезапно влизам, нахлувам (във 2 знач.). И да не нахълташ пак в стаята, без да почукаш на вратата... |
| нацапам - нацапаш, св. — вж. нацапвам. |
| нацапвам - нацапваш, несв. и нацапам, св. 1. Какво/кого. Цапам много предмети или един предмет на много места. Нацапал си всичките стаи с кал... |
| нацелувам - нацелуваш, св.; кого. 1. Целувам много пъти. 2. Целувам много хора. Той нацелува всичките жени, които бяха дошли на празника. — на... |
| нацепвам - нацепваш, несв. и нацепя, св.; какво. Цепя в достатъчно количество или на много места. Нацепих дърва за зимата. - нацепвам се/наце... |
| нацизъм - само ед. Националсоциализъм, германски фашизъм. |
| национал - мн. национали, м. Разг. Състезател в национален отбор. Нациналите ни се класираха за световното първенство по футбол. |
| национал- - Първа част в сложни думи, назоваващи партии и групировки, със значение националистичен, напр. националдемократи, националлиберали,... |
| национален - национална, национално, мн. национални, прил. 1. Който се отнася до дадена нация или и принадлежи. Национален химн. 2. Който се от... |
| национализация - мн. национализации, ж. 1.Преминаване на частна собственост в държавна срещу заплащане или безвъзмездно. Национализация на банките ... |
| национализирам - национализираш, несв. и св.; какво. Извършвам национализация. |
| национализъм - само ед. 1. Идеология и политика на поставяне на една нация в привилегировано положение, чрез което се потискат едни народи и се п... |
| националист - мн. националисти, м. Привърженик на национализма. |
| националистка - мн. националистки, ж. Жена националист. |
| националност - националността, мн. националности, ж. 1. Народност. 2. Принадлежност към някоя нация. Българска националност. |
| националсоциализъм - само ед. Политическо течение, което проповядва световно господство чрез терор, насилие и войни. |
| нацист - мн. нацисти, м. Привърженик на нацизма. // прил. нацистки, нацистка, нацистко, мн. нацистки. |
| нация - мн. нации, ж. 1. Исторически създала се група хора, възникнала върху общност на езика, територията, икономическия живот и културат... |
| нацупвам - нацупваш, несв. и нацупя, св.; какво. Намръщвам. — нацупвам се/нацупя се. 1. Намръщвам се, навъсвам се. 2. Разсърдвам се. |
| нацупен - нацупена, нацупено, мн. нацупени, прил. Който се е нацупил; сърдит. Ако си все нацупена, никой няма да те харесва. |
| нацупя - нацупиш, мин. св. нацупих, мин. прич. нацупил, св. — вж. нацупвам. |
| нацъфтя - нацъфтиш, мин. св. нацъфтях, мин. прич. нацъфтял, св. — вж. нацъфтявам. |
| нацъфтявам - нацъфтяваш, несв. и нацъфтя, св. Цъфтя в голямо количество, много. Розите пак нацъфтяха. |