Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Н
насекомояден - насекомоядна, насекомоядно, мн. насекомоядни, прил. Който се храни с насекоми.
населвам - населваш, несв. и населя, св.; какво, с кого. Настанявам някого да живее на определено място. Населват града с преселници.
населен - населена, населено, мн. населени, прил. Който има жители; обитаем. Гъсто населен район. • Населено място. Селище: град, село и др.
население - само ед. Жителите на дадена територия. Местно население.
населя - населиш, мин. св. населих, мин. прич. населил, св. - вж. населвам.
населявам - населяваш, несв. Живея в определено място, негов обитател съм. Много животни населяват нашите гори.
насетне - нареч. От определен момент нататък. Оттогава насетне е все болен.
насея - насееш, мин. св. насях, мин. прич. насял, св. — вж. насявам.
насила - нареч. Принудително, по чужда воля, с насилие. Вкараха го насила в операционната.
насилвам - насилваш, несв. и насиля, св. 1. Кого. Принуждавам някого със сила или заплаха да извърши нещо. Насилиха го да влезе. Не го насилв...
насилие - мн. насилия, ср. 1. Прилагане на физическа сила върху някого. 2. Беззаконие, унищожаваща сила. Борба с насилието и терора.
насилник - мн. насилници, м. Лице, което върши насилие.// прил. насилнически, насилническа, насилническо, мн. насилнически.
насилница - мн. насилници, ж. Жена насилник.
насилствен - насилствена, насилствено, мн. насилствени, прил. Който става чрез насилие; принудителен. • Насилствена смърт. Причинена от убийств...
насиля - насилиш, мин. св. насилих, мин. прич. насилил, св. - вж. насилвам.
насиня - насиниш, мин. св. насиних, мин. прич. насинил, св. — вж. насинявам.
насинявам - насиняваш, несв. и насиня, св. 1. Какво. Правя нещо да стане синьо. Насиних дрехите. 2. Кого/какво. Със силен удар правя синина на...
насип - мн. насипи, (два) насипа, м. 1. Изкуствено земно възвишение. Железопътен насип. 2. Ситен обрив по гърлото.
насипвам - насипваш, несв. и насипя, св.; какво. 1. Сипвам в достатъчно количество. Насипах им супа да ядат. 2. Засипвам. 3. Правя насип.
насипен - насипна, насипно, мн. насипни, прил. Който се насипва, а не се продава в пакетиран вид. Насипна захар.
насипя - насипеш, мин. св. насипах, мин. прич. насипал, св. — вж. насипвам.
насита - само ед. Състояние, в което някой не изпитва нужда от нищо и е в пълно задоволство. Пих до насита. Няма насита.
наситен - наситена, наситено, мн. наситени, прил. 1. Който се е наситил. Наситен на удоволствия. 2. Спец. Който съдържа в себе си пределно к...
наситня - наситниш, мин. св. наситних, мин. прич. наситнил, св. — вж. наситням.
наситням - наситняш, несв. и наситня, св.; какво. Направям нещо на ситни части, надробявам.
наситя - наситиш, мин. св. наситих, мин. прич. наситил, св. — вж. насищам.
насичам - насичаш, несв. и насека, се.; какво. 1. Сека, колкото е необходимо. Насякох дърва за зимата. 2. Чрез сечене разделям на части. Нас...
насищам - насищаш, несв. и наситя, св. 1. Кого/ какво. Правя да бъде сит. 2. Кого. Задоволявам всички нужди и желания. Наситиха го с приказк...
наскитам се - наскиташ се, св. — вж. наскитвам се.
наскитвам се - наскитваш се, несв. и наскитам се, св. Скитам до пълно насищане, колкото искам.
наскоро - нареч. 1. Неотдавна, преди малко време. Тя наскоро роди. 2. След малко. Наскоро ще пътувам пак за София.
наскърбя - наскърбиш, мин. св. наскърбих, мин. прич. наскърбил, св. — вж. наскърбявам.
наскърбявам - наскърбяваш, несв. и наскърбя, св.; кого. Карам да скърби, правя скръбен; натъ-жавам, опечалявам. Думите му ме наскърбиха. — наскъ...
наслагам - наслагаш, св. — вж. наслагвам.
наслагвам - наслагваш, несв. и наслагам, св.; какво. 1. Слагам в голямо количество, много. Наслагаха телефони във всички кабинети. 2. Слагам н...
наслада - само ед. Голямо удоволствие от нещо. С наслада чета книги.
насладя - насладиш, мин. св. насладих, мин. прич. насладил, св. — вж. наслаждавам.
наслаждавам - наслаждаваш, несв. и насладя, св.; кого. Доставям наслада. — наслаждавам се/насладя се. Изпитвам наслада. Наслаждавам се на хубава...
наслаждение - само ед. Много голямо удоволствие, наслада. С наслаждение се потопи в морето.
наследник - мн. наследници, м. 1. Лице, което получава наследство. 2. Прен. Продължител на нечия дейност.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: