Буква Н |
насекомояден - насекомоядна, насекомоядно, мн. насекомоядни, прил. Който се храни с насекоми. |
населвам - населваш, несв. и населя, св.; какво, с кого. Настанявам някого да живее на определено място. Населват града с преселници. |
населен - населена, населено, мн. населени, прил. Който има жители; обитаем. Гъсто населен район. • Населено място. Селище: град, село и др. |
население - само ед. Жителите на дадена територия. Местно население. |
населя - населиш, мин. св. населих, мин. прич. населил, св. - вж. населвам. |
населявам - населяваш, несв. Живея в определено място, негов обитател съм. Много животни населяват нашите гори. |
насетне - нареч. От определен момент нататък. Оттогава насетне е все болен. |
насея - насееш, мин. св. насях, мин. прич. насял, св. — вж. насявам. |
насила - нареч. Принудително, по чужда воля, с насилие. Вкараха го насила в операционната. |
насилвам - насилваш, несв. и насиля, св. 1. Кого. Принуждавам някого със сила или заплаха да извърши нещо. Насилиха го да влезе. Не го насилв... |
насилие - мн. насилия, ср. 1. Прилагане на физическа сила върху някого. 2. Беззаконие, унищожаваща сила. Борба с насилието и терора. |
насилник - мн. насилници, м. Лице, което върши насилие.// прил. насилнически, насилническа, насилническо, мн. насилнически. |
насилница - мн. насилници, ж. Жена насилник. |
насилствен - насилствена, насилствено, мн. насилствени, прил. Който става чрез насилие; принудителен. • Насилствена смърт. Причинена от убийств... |
насиля - насилиш, мин. св. насилих, мин. прич. насилил, св. - вж. насилвам. |
насиня - насиниш, мин. св. насиних, мин. прич. насинил, св. — вж. насинявам. |
насинявам - насиняваш, несв. и насиня, св. 1. Какво. Правя нещо да стане синьо. Насиних дрехите. 2. Кого/какво. Със силен удар правя синина на... |
насип - мн. насипи, (два) насипа, м. 1. Изкуствено земно възвишение. Железопътен насип. 2. Ситен обрив по гърлото. |
насипвам - насипваш, несв. и насипя, св.; какво. 1. Сипвам в достатъчно количество. Насипах им супа да ядат. 2. Засипвам. 3. Правя насип. |
насипен - насипна, насипно, мн. насипни, прил. Който се насипва, а не се продава в пакетиран вид. Насипна захар. |
насипя - насипеш, мин. св. насипах, мин. прич. насипал, св. — вж. насипвам. |
насита - само ед. Състояние, в което някой не изпитва нужда от нищо и е в пълно задоволство. Пих до насита. Няма насита. |
наситен - наситена, наситено, мн. наситени, прил. 1. Който се е наситил. Наситен на удоволствия. 2. Спец. Който съдържа в себе си пределно к... |
наситня - наситниш, мин. св. наситних, мин. прич. наситнил, св. — вж. наситням. |
наситням - наситняш, несв. и наситня, св.; какво. Направям нещо на ситни части, надробявам. |
наситя - наситиш, мин. св. наситих, мин. прич. наситил, св. — вж. насищам. |
насичам - насичаш, несв. и насека, се.; какво. 1. Сека, колкото е необходимо. Насякох дърва за зимата. 2. Чрез сечене разделям на части. Нас... |
насищам - насищаш, несв. и наситя, св. 1. Кого/ какво. Правя да бъде сит. 2. Кого. Задоволявам всички нужди и желания. Наситиха го с приказк... |
наскитам се - наскиташ се, св. — вж. наскитвам се. |
наскитвам се - наскитваш се, несв. и наскитам се, св. Скитам до пълно насищане, колкото искам. |
наскоро - нареч. 1. Неотдавна, преди малко време. Тя наскоро роди. 2. След малко. Наскоро ще пътувам пак за София. |
наскърбя - наскърбиш, мин. св. наскърбих, мин. прич. наскърбил, св. — вж. наскърбявам. |
наскърбявам - наскърбяваш, несв. и наскърбя, св.; кого. Карам да скърби, правя скръбен; натъ-жавам, опечалявам. Думите му ме наскърбиха. — наскъ... |
наслагам - наслагаш, св. — вж. наслагвам. |
наслагвам - наслагваш, несв. и наслагам, св.; какво. 1. Слагам в голямо количество, много. Наслагаха телефони във всички кабинети. 2. Слагам н... |
наслада - само ед. Голямо удоволствие от нещо. С наслада чета книги. |
насладя - насладиш, мин. св. насладих, мин. прич. насладил, св. — вж. наслаждавам. |
наслаждавам - наслаждаваш, несв. и насладя, св.; кого. Доставям наслада. — наслаждавам се/насладя се. Изпитвам наслада. Наслаждавам се на хубава... |
наслаждение - само ед. Много голямо удоволствие, наслада. С наслаждение се потопи в морето. |
наследник - мн. наследници, м. 1. Лице, което получава наследство. 2. Прен. Продължител на нечия дейност. |