| Буква Н |
|---|
| намисля - намислиш, мин. св. намислих, мин. прич. намислил, св. — вж. намислям. |
| намислям - намисляш, несв. и намисля,се.; какво. 1. Идва ми наум, избирам мислено, решавам. Намислих къде ще отида. 2. Измислям, помислям. На... |
| намножа - намножиш, мин. св. намножих, мин. прич. намножил, св. — вж. намножавам. |
| намножавам - намножаваш, несв. и намножа, св.; какво. Правя нещо да стане много, умножавам. — намножавам се/намножа се. Увеличавам количеството... |
| намокря - намориш, мин. св. намокрих, мин. прич. намокрил, св. — вж. намокрям. |
| намокрям - намокряш, несв. и намокря, св.; кого/ какво. Направям нещо да стане мокро. Дъждът ни намокри. Намокри роклята си в реката. • Намок... |
| намордник - мн. намордници, (два) намордника, м. Кожена или телена мрежа, която се поставя върху муцуната на животните, за да не хапят или за ... |
| намотавам - намотаваш, несв. и намотая, св.; какво. С мотаене навивам определено количество върху нещо. Намотах преждата върху мотовилката. |
| намотая - намотаеш, мин. св. намотах, мин. прич. намотал, св. — вж. намотавам. |
| намотка - мн. намотки, ж. 1. Отделна пълна обиколка от нещо намотано върху макара или цев. 2. Разг. Нещо намотано. 3. Спец. Определен брой н... |
| намразвам - намразваш, несв. и намразя, св.; кого какво. Започвам да мразя някого или нещо, става ми омразно. Намразих го |
| намразя - намразиш, мин. св. намразих, мин, прич. намразил, се. — вж. намразвам. |
| намръзвам се - намръзваш се, несв. и намръзна се, св. Мръзна много, дълго; стоя дълго време на студ. Докато чаках автобуса, се намръз-нах. |
| намръзна се - намръзнеш се, мин. св. намръзнах се, мин. прич. намръзнал се, св. — вж. намръзвам се. |
| намръщвам - намръщваш, несв. и намръщя, св.; какво. Придавам сърдит, недоволен израз на лицето си; навъсвам, намусвам. Намръщи вежди. — намръщ... |
| намръщен - намръщена, намръщено, мн. намръщени, прил. 1. Който е със сърдит, недоволен израз на лицето; навъсен, намусен. Намръщена баба. 2. ... |
| намусвам се - намусваш се, несв. и намуся се, св.; какво. Навъсвам се, намръщвам се. |
| намусен - намусена, намусено, мн. намусени, прил. Който е смръщил чело, устни, лице в израз на недоволство; сърдит, навъсен. // същ. намусен... |
| намуся се - намусиш се, мин. св. намусих се, мин. прич. намусил се, св. — вж. намусвам се. |
| намуша - намушиш, мин. св. намуших, мин. прич. намушил, св. - вж. намушвам. |
| намушвам - намушваш, несв. и намуша, св. 1. Кого/ какво. Муша голям брой обекти. Намуши с ножа всички, които се изпречиха срещу него. 2. Какв... |
| намъдрувам се - намъдруваш се, св. Ирон. Мъдрувам дълго, много, прекалено. |
| намъдря се - намъдриш се, мин. св. намъдрих се, мин. прич. намъдрил се, св. — вж. намъдрям се. |
| намъдрям се - намъдряш се, несв. и намъдря се, св. Разг. Пренебр. Намествам се, сядам на определено място. Той се намъдри на свободния стол до м... |
| намъквам - намъкваш, несв. и намъкна, св.; какво. Разг. 1. Мъкна нещо в голямо количество; надовличам. 2. Обличам или обувам нещо. Намъкна па... |
| намъкна - намъкнеш, мин. св. намъкнах, мин. прич. намъкнал, св. — вж. намъквам. |
| намятам - намяташ, несв. и наметна, св. 1. Кого) какво, с какво. Мятам отгоре върху някого или нещо, загръщам, без да обличам. Наметнах го с... |
| нанагоре - нареч. Разг. Нагоре. |
| нанагорнище - мн. нанагорнища, ср. Разг. Нагорнище. |
| нанадолнище - мн. нанагорнища, ср. Разг. Надолнище. |
| нанадолу - нареч. Разг. Надолу. |
| нанасям - нанасяш, несв. и нанеса, св.; какво. 1. Внасям голямо количество от нещо. 2. За вода — донасям твърди вещества (пясък, кал и др.).... |
| нанеса - нанесеш, мин. св. нанесох, мин. прич. нанесъл, св. — вж. нанасям. |
| нани - междум. Припев за приспиване на малки деца; спи. Нани, мило дете, нани-на. |
| нанижа - нанижеш, мин. св. нанизах, мин. прич. нанизал, св. — вж. нанизвам. |
| наниз - мн. нанизи, (два) наниза, м. 1. Промушени, свързани еднакви предмети. До прозореца висяха големи нанизи с чушки. 2. Огърлица, герд... |
| нанизвам - нанизваш, несв. и нанижа, св.; какво. Правя наниз. Нанизах гъбите, за да съхнат. |
| наникъде - нареч. В нито една посока. Не пътувам наникъде. |
| нанкам - нанкаш, несв. За деца — спя, спинкам. |
| наново - нареч. Още веднъж, пак, отново. Трябва наново да чета книгата. |