| Буква Н |
|---|
| натъркам - натъркаш, св. - вж. натърквам. |
| натърквам - натъркваш, несв. и натъркам, св.; какво/кого, с какво. Натривам. Натърка лицето си със сняг. |
| натъртвам - натъртваш, несв. и натъртя, св. 1. Какво. С удар или натиск повреждам част от тялото си, без да има рана. Паднах и си натъртих кол... |
| натъртен - натъртена, натъртено, мн. натъртени, прил. 1. Който е пострадал от натъртване. Натъртени плодове. 2. Прен. На който се набляга. //... |
| натъртя - натъртиш, мин. св. натъртих, мин. прич. натъртил, св. — вж. натъртвам. |
| натюрел - само ед. Естествена наклонност, дарба. |
| натюрморт - мн. натюрморти, (два) натюрморта, м. 1. Само ед. Изобразяване в близък план на природни предмети — цветя, плодове, риби, убит диве... |
| натягам - натягаш, несв. и натегна, св. 1. Какво. Правя нещо да стане изпънато; изпъвам, обтягам. Натегна струните на китарата. 2. Прен. Как... |
| натяквам - натякваш, несв. и натякна, св.; на кого, за какво. Постоянно укорявам някого, припомням за провинение. Стига си ми натяквала за то... |
| натякна - натякнеш, мин. св. натякнах, мин. прич. натякнал, св. — вж. натяквам. |
| натясно - нареч. В недостатъчно пространство. Живеем натясно. • Хващам (някого) натясно. Поставям някого в затруднено положение, принуждавам... |
| наузрял - неузряла, неузряло, мн. неузрели, прил. Който не е узрял; въззелен. |
| наука - мн. науки, ж. 1. Система от знания за закономерностите в развитието на природата, обществото и мисленето и за същността на явления... |
| наум - нареч. В ума си, без да говоря или пиша, само мислено. Чети наум, за да не ми пречиш! • Идва ми наум нещо. Досещам се, спомням си,... |
| наумя - наумиш, мин. св. наумих, мин. прич. наумил, св. — вж. наумявам. |
| наумявам - наумяваш, несв. и наумя, св.; на кого. Припомням, напомням, наподобявам. Книгата ми наумява за една интересна случка. — наумявам с... |
| наустница - мн. наустници, ж. Църковна книга, която трябва да се знае наизуст; часослов. |
| науча - научиш, мин. св. научих, мин. прич. научил, св. — вж. научавам. |
| научавам - научаваш, несв. и науча, св. 1. Какво. Уча нещо докрай, цялостно. Научих урока си. 2. Какво. Наизустявам. Днес научих две нови сти... |
| научен - научна, научно, мн. научни, прил. 1. Който е свързан с наука (в 1 знач.). 2. Който е съобразен с принципите и методите на науката.... |
| научноекспериментален - научноекспериментална, научноекспериментално, мн. научноекспериментални, прил. Който се отнася до научни експерименти. |
| научнопопулярен - научнопопулярна, научнопопулярно, мн. научнопопулярни, прил. Който се отнася до популярна наука и е достъпен за по-голям брой хора... |
| научнофантастичен - научнофантастична, научнофантастично, мн. научнофантастични, прил. Който се отнася до научна фантастика. Научнофантастичен разказ. |
| наушник - мн. наушници, (два) наушника, м. 1. Част от шапка, която закрива ушите. Шапка с наушници. 2. Самостоятелни парчета, които служат з... |
| нафора - мн. нафори, ж. 1. Осветен при литургия хляб. 2. Малки късчета от този хляб. |
| нафт - нафтът, нафта, само ед., м. Нафта. |
| нафта - само ед. Петролен продукт — жълтеникава течност, която се използва за отопление и като гориво в някои двигатели. // прил. нафтов, ... |
| нафталин - само ед. Бяло кристално вещество с остра миризма, употребявано в техниката и в бита за предпазване на вълнени изделия от молци. Др... |
| нахакан - нахакана, нахакано, мн. нахакани, прил. Разг. Грубо. Нахален, дързък, безочлив. Нахакана жена. |
| нахал - мн. нахали, м. Разг. Нахалник, безсрамник. |
| нахален - нахална, нахално, мн. нахални, прил. Който проявява безсрамие, безочливост; дързък. Такива нахални жени не бях виждала. |
| нахалник - мн. нахалници, м. Нахален човек; груб и безцеремонен човек. |
| нахалница - мн. нахалници, ж. Жена нахалник. |
| нахалнича - нахалничиш, мин. св. нахалничих, мин. прич. нахалничил, несв. Държа се нахално. |
| нахалост - нареч. Напразно, безрезултатно, напусто. Нахалост пътувах до София — нищо не свърших пак. |
| нахалствам - нахалстваш, несв. Проявявам нахалство. |
| нахалство - мн. нахалства, ср. Нахална постъпка; наглост, дръзка самоувереност. Нечувано нахалство е да искаш постоянно пари от мене. |
| нахалствувам - нахалствуваш, несв. Нахалствам. |
| нахапвам - нахапваш, несв. и нахапя, св.; какво/ кого. 1. С хапане нарушавам целостта на нещо. Тя нахапа ябълката. 2. Хапя на много места. Ко... |
| нахапя - нахапеш, мин. св. нахапах, мин. прич. нахапал, св. — вж. нахапвам. |