Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Н
напушвам - напушваш, несв. и напуша, св. 1. Какво. Надимявам, опушвам. 2. Опушвам много. — напушвам се /напуша се. 1. Пуша до пълно насищане,...
напуши ме - мин. св. напуши ме, мин. прич. напушил ме, св. — вж. напушва ме.
напущам - напущаш, несв. Напускам.
напъвам - напъваш, несв. и напъна, св. Натискам, насилвам, бутам. Напънах здраво, за да отместя шкафа. — напъвам се/ напъна се. Силя се, мъч...
напъдя - напъдиш, мин. св. напъдих, мин. прич. напъдил, св. — вж. напъждам.
напъждам - напъждаш, несв. и напъдя, св.: кого. Изгонвам, натирвам, изпъждам. Напъди жена си.
напълвам - напълваш, несв. и напълня, св. 1. Какво. Пълня докрай, изцяло. Напълних десет буркана със сладко от ягоди. 2. Разг. Навършвам, изп...
напълнея - напълнееш, мин. св. напълнях, мин. прич. напълнял, св. — вж. напълнявам.
напълно - нареч. Съвсем, докрай, точно. Това, което казваш, е напълно вярно. Завърших макета напълно.
напълня - напълниш, мин. св. напълних, мин. прич. напълнил, св. — вж. напълвам.
напълнявам - напълняваш, несв. и напълнея, св. Ставам по-пълен, по-дебел; надебелявам. През зимата напълнях.
напън - мн. напъни, (два) напъна, м. 1. Напъване, мускулно усилие. Родилен напън. 2. Прен. Физическо или умствено усилие. С много напъни р...
напъна - напънеш, мин. св. напънах, мин. прич. напънал, св. — вж. напъвам.
напъпвам - напъпваш, несв. и напъпя, св. За растение — пускам пъпки. Розата напъпи пак.
напъпля - напъплеш и напъплиш, мин. св. напъплах и напъплих, мин. прич. напъплал и напъплил, св. — вж. напъплям.
напъплям - напъпляш, несв. и напъпля, св.; какво: кого. С пъплене се придвижвам върху нещо, на-лазвам. Мравки напъплиха сладкото.
напъпя - напъпиш, мин. св. напъпих, мин. прич. напъпил, св. — вж. напъпвам.
напътвам - напътваш, несв. и напътя, св.; кого. 1. Насочвам по верен път, показвам пътя на някого. 2. Прен. Поучавам, наставлявам, възпитавам...
напътствам - напътстваш, несв.; кого. Давам напътствие. Той постоянно напътстваше учениците си.
напътствен - напътствена, напътствено, мн. напът-ствени, прил. Който съдържа напътствие. Напътствено слово.
напътствие - мн. напътствия, ср. 1. Думи, с които съветваме този, който тръгва на път. 2. Указания, упътване, насоки за постигане на успех в ня...
напътствувам - напътствуваш, несв. Напътствам.
напътувам се - напътуваш се, св. Пътувам до пълно насищане, колкото искам.
напътя - напътиш, мин. св. напътих, мин. прич. напътил, св. — вж. напътвам.
напъхам - напъхаш, св. — вж. напъхвам.
напъхвам - напъхваш, несв. и напъхам, св.; какво/ кого. 1. Пъхам със сила, докрай. Напъхах ръката си под шкафа. 2. Пъхам небрежно, без ред. Н...
нар - нарът, нара, мн. нарове, (два) нара, м. Южно дърво с яркочервени цветове и плодът му, който е изпълнен със сочни червени зърна.
наравно - нареч. На една степен, еднакво. Върви наравно с големите.
нарадвам се - нарадваш се, св.; на какво/ на кого. Радвам се на нещо до пълно насищане. Не мога да се нарадвам на подаръците, които получих.
нараждам - нараждаш, несв. и народя, св.; какво. Раждам много, доста, в голямо количество. Лозето е народило толкова грозде, че трудно ще го ...
нарамвам - нарамваш, несв. и нарамя, св.; какво/ кого. 1. Слагам нещо на рамото си, нося на рамо. Нарамих мотиката и тръгнах за лозето. 2. Но...
нарамя - нарамиш, мин. св. нарамих, мин. прич. нарамил, св. — вж. нарамвам.
нараня - нараниш, мин. св. нараних, мин. прич. наранил, св. — вж. наранявам.
наранявам - нараняваш, несв. и нараня, св. 1. Какво/кого. Правя рана, ранявам. Нараних ръката си с ножа. 2. Прен. Кого. Обиждам, оскърбявам, п...
нарасна - нараснеш, мин. св. нараснах, мин. прич. нараснал, св. — вж. нараствам.
нараста - нарастеш, мин. св. нарастох, мин. прич. нарасъл, св. Нарасна.
нараствам - нарастваш, несв. и нарасна, се. 1. Ставам по-голям, увеличавам се на ръст, пораствам. 2. Увеличавам количеството си. Населението н...
нарастък - мн. нарастъци, (два) нарастъка, м. Ненормално увеличаване на някоя част от растителен или животински организъм; израстък.
наративен - наративна, наративно, мн. наративни, прил. Спец. Разказвателен, повествувателен. Наративни жанрове.
наргиле - мн. наргилета, ср. Специална ориенталска лула за пушене, при която димът минава през съд с вода, за да се прочисти.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: