Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Н
недалновиден - недалновидна, недалновидно, мн. недалновидни, прил. Който не може да предвиди, не е далновиден. Недалновиден политик. // същ. неда...
недвижим - недвижима, недвижимо, мн. недвижими, прил. Който не може да се премества, да се движи. Недвижимо имущество. // същ. недвижимост, н...
недвусмислен - недвусмислена, недвусмислено, мн. недвусмислени, прил. Който не е двусмислен; ясен, точен, категоричен, определен. Недвусмислен от...
недеен - недейна, недейно, мн. недейни, прил. Който не е деен; пасивен.
недей - мн. недейте. 1. Повелителна форма: не, не прави това, престани. Недей! Не сега! 2. Част. Има отрицателно-подбудително значение с д...
недействителен - недействителна, недействително, мн. недействителни, прил. 1. Който не е действителен; неистински, подправен, фалшив. Недействителн...
неделен - неделна, неделно, мн. неделни, прил. Който се извършва в неделя или е свързан с неделя. Неделно училище.
неделим - неделима, неделимо, мн. неделими, прил. 1. Който не може да се раздели на части; цялостен, монолитен. 2. Който не се дели без оста...
неделник - мн. неделници, (два) неделника, м. Сборник с неделни религиозни четива.
неделя - мн. недели, ж. 1. Според българската система за броене на дните от седмицата - последният ден от седмицата, който е неработен. 2. ...
неден - недна, недно, мн. недни, прил. Разг. Който предизвиква раздразнение; никакъв. Свинята му недна, целия двор е разровила.
недеятелен - недеятелна, недеятелно, мн. недея-телни, прил. Който не е деятелен; бездействен. // същ. недеятелност, недеятелността, ж.
недо- - Сложна представка със значение за недостатъчност, непълнота в сравнение с известна норма: недочувам, недовиждам, недостигам.
недобор - само ед. Непостъпили в касата или хазната плащания от данъци, дългове, кредити и др.
недобре - нареч. 1. Лошо, зле. Чувствам се недобре. 2. Слабо, недостатъчно, непълно. Недобре прикрита омраза.
недоброжелател - недоброжелателят, недоброжелателя, мн. недоброжелатели, м. Човек, който не желае добро някому; зложелател. // прил. недоброжелател...
недобър - недобра, недобро, мн. недобри, прил. 1. Лош, недружелюбен. Недобри родители. 2. Неприятен. Недобри новини. 3. Лош, некачествен, не...
недоверие - само ед. 1. Липса на доверие. Гласувам вот на недоверие. 2. Съмнение, колебание, подозрение. Погледна го с недоверие.
недоверчив - недоверчива, недоверчиво, мн. недоверчиви, прил. Който не се доверява на другите. Недоверчив поглед. // същ. недоверчивост, недове...
недовидя - недовидиш, мин. св. недовидях, мин. прич. недовидял, св. - вж. недовиждам.
недовиждам - недовиждаш, несв. и недовидя, св. Не виждам достатъчно добре. Тя недовижда и затова носи очила.
недоволен - недоволна, недоволно, мн. недоволни, прил. Който изпитва или изразява недоволство. Недоволен от успехите си. Недоволен поглед.
недоволник - мн. недоволници, м. Човек, който постоянно или често е недоволен.
недоволница - мн. недоволници, ж. Жена недоволник.
недоволствам - недоволстваш, несв. Проявявам недоволство.
недоволство - само ед. Състояние или чувство, изразяващо се в отсъствие на удовлетворение или в отрицателно отношение към нещо. В израз на недов...
недоволствувам - недоволствуваш, несв. Недоволствам.
недовършен - недовършена, недовършено, мн. недовършени, прил. Който е започнат, но не е доведен до край; неокончателен. Недовършен обяд. // същ...
недогледам - недогледаш, св. — вж. недоглеждам.
недоглеждам - недоглеждаш, несв. и недогледам, св.; какво. Не забелязвам нещо нужно, проявявам недостатъчно внимание, правя грешки поради невним...
недоглеждане - мн. недоглеждания, ср. Грешка поради невнимание. Допуснал е правописни грешки от недоглеждане.
недодялан - недодялана, недодялано, мн. недодялани, прил. 1. Който не е додялан. Недодялано дърво. 2. Прен. Груб, необработен добре. Недодялан...
недозрял - недозряла, недозряло, мн. недозрели, прил. 1. Който не е узрял съвсем; зелен, кисел. Недозрели плодове. 2. Прен. Който не е достиг...
недоизказан - недоизказана, недоизказано, мн. недоизказани, прил. Който не е изказан до край; незавършен. Недоизказана мисъл. // същ. недоизказа...
недоимък - мн. недоимъци, ж. Недостиг, липса, дефицит; бедност. Живеят в недоимък.
недоказан - недоказана, недоказано, мн. недоказани, прил. Който не е доказан, за който липсват доказателства. Недоказана вина. // същ. недоказ...
недоклан - недоклана, недоклано, мн. недоклани, прил. Който не е заклан. Клан — недоклан.
недоловим - недоловима, недоловимо, мн. недоловими, прил. Който се проявява много слабо и трудно може да се долови. Недоловима разлика.
недомислен - недомислена, недомислено, мн. недомислени, прил. Който не е обмислен добре; погрешен, неправилен. Недомислено изказване.
недомислие - мн. недомислия, ср. Нещо, което не е обмислено достатъчно; глупост, погрешно действие.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: