| Буква Н |
|---|
| недалновиден - недалновидна, недалновидно, мн. недалновидни, прил. Който не може да предвиди, не е далновиден. Недалновиден политик. // същ. неда... |
| недвижим - недвижима, недвижимо, мн. недвижими, прил. Който не може да се премества, да се движи. Недвижимо имущество. // същ. недвижимост, н... |
| недвусмислен - недвусмислена, недвусмислено, мн. недвусмислени, прил. Който не е двусмислен; ясен, точен, категоричен, определен. Недвусмислен от... |
| недеен - недейна, недейно, мн. недейни, прил. Който не е деен; пасивен. |
| недей - мн. недейте. 1. Повелителна форма: не, не прави това, престани. Недей! Не сега! 2. Част. Има отрицателно-подбудително значение с д... |
| недействителен - недействителна, недействително, мн. недействителни, прил. 1. Който не е действителен; неистински, подправен, фалшив. Недействителн... |
| неделен - неделна, неделно, мн. неделни, прил. Който се извършва в неделя или е свързан с неделя. Неделно училище. |
| неделим - неделима, неделимо, мн. неделими, прил. 1. Който не може да се раздели на части; цялостен, монолитен. 2. Който не се дели без оста... |
| неделник - мн. неделници, (два) неделника, м. Сборник с неделни религиозни четива. |
| неделя - мн. недели, ж. 1. Според българската система за броене на дните от седмицата - последният ден от седмицата, който е неработен. 2. ... |
| неден - недна, недно, мн. недни, прил. Разг. Който предизвиква раздразнение; никакъв. Свинята му недна, целия двор е разровила. |
| недеятелен - недеятелна, недеятелно, мн. недея-телни, прил. Който не е деятелен; бездействен. // същ. недеятелност, недеятелността, ж. |
| недо- - Сложна представка със значение за недостатъчност, непълнота в сравнение с известна норма: недочувам, недовиждам, недостигам. |
| недобор - само ед. Непостъпили в касата или хазната плащания от данъци, дългове, кредити и др. |
| недобре - нареч. 1. Лошо, зле. Чувствам се недобре. 2. Слабо, недостатъчно, непълно. Недобре прикрита омраза. |
| недоброжелател - недоброжелателят, недоброжелателя, мн. недоброжелатели, м. Човек, който не желае добро някому; зложелател. // прил. недоброжелател... |
| недобър - недобра, недобро, мн. недобри, прил. 1. Лош, недружелюбен. Недобри родители. 2. Неприятен. Недобри новини. 3. Лош, некачествен, не... |
| недоверие - само ед. 1. Липса на доверие. Гласувам вот на недоверие. 2. Съмнение, колебание, подозрение. Погледна го с недоверие. |
| недоверчив - недоверчива, недоверчиво, мн. недоверчиви, прил. Който не се доверява на другите. Недоверчив поглед. // същ. недоверчивост, недове... |
| недовидя - недовидиш, мин. св. недовидях, мин. прич. недовидял, св. - вж. недовиждам. |
| недовиждам - недовиждаш, несв. и недовидя, св. Не виждам достатъчно добре. Тя недовижда и затова носи очила. |
| недоволен - недоволна, недоволно, мн. недоволни, прил. Който изпитва или изразява недоволство. Недоволен от успехите си. Недоволен поглед. |
| недоволник - мн. недоволници, м. Човек, който постоянно или често е недоволен. |
| недоволница - мн. недоволници, ж. Жена недоволник. |
| недоволствам - недоволстваш, несв. Проявявам недоволство. |
| недоволство - само ед. Състояние или чувство, изразяващо се в отсъствие на удовлетворение или в отрицателно отношение към нещо. В израз на недов... |
| недоволствувам - недоволствуваш, несв. Недоволствам. |
| недовършен - недовършена, недовършено, мн. недовършени, прил. Който е започнат, но не е доведен до край; неокончателен. Недовършен обяд. // същ... |
| недогледам - недогледаш, св. — вж. недоглеждам. |
| недоглеждам - недоглеждаш, несв. и недогледам, св.; какво. Не забелязвам нещо нужно, проявявам недостатъчно внимание, правя грешки поради невним... |
| недоглеждане - мн. недоглеждания, ср. Грешка поради невнимание. Допуснал е правописни грешки от недоглеждане. |
| недодялан - недодялана, недодялано, мн. недодялани, прил. 1. Който не е додялан. Недодялано дърво. 2. Прен. Груб, необработен добре. Недодялан... |
| недозрял - недозряла, недозряло, мн. недозрели, прил. 1. Който не е узрял съвсем; зелен, кисел. Недозрели плодове. 2. Прен. Който не е достиг... |
| недоизказан - недоизказана, недоизказано, мн. недоизказани, прил. Който не е изказан до край; незавършен. Недоизказана мисъл. // същ. недоизказа... |
| недоимък - мн. недоимъци, ж. Недостиг, липса, дефицит; бедност. Живеят в недоимък. |
| недоказан - недоказана, недоказано, мн. недоказани, прил. Който не е доказан, за който липсват доказателства. Недоказана вина. // същ. недоказ... |
| недоклан - недоклана, недоклано, мн. недоклани, прил. Който не е заклан. Клан — недоклан. |
| недоловим - недоловима, недоловимо, мн. недоловими, прил. Който се проявява много слабо и трудно може да се долови. Недоловима разлика. |
| недомислен - недомислена, недомислено, мн. недомислени, прил. Който не е обмислен добре; погрешен, неправилен. Недомислено изказване. |
| недомислие - мн. недомислия, ср. Нещо, което не е обмислено достатъчно; глупост, погрешно действие. |