| Буква Н |
|---|
| не- - представка. 1. В прилагателни имена, наречия и глаголи образува дума с ново, противоположно на мотивиращата дума значение: неприят... |
| неадекватен - неадекватна, неадекватно, мн. неадекватни, прил. 1. Който не съвпада напълно с друг; неравнозначен. 2. Който не съответства на оби... |
| неактуален - неактуална, неактуално, мн. неактуални, прил. Който не е актуален. // същ. неактуалност, неактуалността, ж. |
| неандерталец - мн. неандерталци, м. Изкопаем човек от ледниковата епоха (ранния и средния палеолит). // прил. неандерталски, неандерталска, неанд... |
| небе - мн. небеса, ср. 1. Видимата под формата на купол, свод част от атмосферата. Звездно небе. 2. Според религиозните представи — място... |
| небелен - небелена, небелено, мн. небелени, прил. 1. Който е с обвивката си, не е белен. Ям небелени ябълки. 2. Който не е избелван. Небелен... |
| небен - небна, небно, мн. небни, прил. Спец. В граматиката — който се учленява на небцето. Небни съгласни. |
| небесен - небесна, небесно, мн. небесни, прил. 1. Който се отнася до небето. Небесен купол. 2. Който е с цвят на небе. Небесна рокля. 3. Кой... |
| небетшекер - само ед. Вид захар на едри кристали. |
| небивал - небивала, небивало, мн. небивали, прил. Който не се е случвал по-рано; неочакван, рядък. Това е небивал успех за нас. |
| небивалица - мн. небивалици, ж. Измислица, лъжливо съобщение, шеговит разказ. Стига си говорил небивалици. |
| небитие - само ед. Отсъствие на живот и дейност, на битие. • Минавам в небитието. Умирам. |
| неблагодарен - неблагодарна, неблагодарно, мн. неблагодарни, прил. 1. Който не проявява благодарност; непризнателен. Неблагодарни деца. 2. Който ... |
| неблагодарник - мн. неблагодарници, м. Човек, който се проявява като неблагодарен. |
| неблагодарница - мн. неблагодарници, ж. Жена неблагодарник. |
| неблагозвучен - неблагозвучна, неблагозвучно, мн. неблагозвучни, прил. Който не звучи приятно; нехармоничен. |
| неблагозвучие - мн. неблагозвучия, ср. Съчетание от звукове, което не звучи приятно; нехармонично съчетание. |
| неблагонадежден - неблагонадеждна, неблагонадеждно, мн. неблагонадеждни, прил. Който не внушава доверие. // същ. неблагонадеждност, неблагонадежднос... |
| неблагоприличен - неблагоприлична, неблагоприлично, мн. неблагоприлични, прил. Неприличен. |
| неблагоприличие - само ед. Проява на неблагоприличен човек. |
| неблагопристоен - неблагопристойна, неблагопристойно, мн. неблагопристойни, прил. Който е лишен от благопристойност; неприличен. |
| неблагоприятен - неблагоприятна, неблагоприятно, мн. неблагоприятни, прил. 1. Който не е благоприятен, не носи полза, не помага. Неблагоприятни кли... |
| неблагоразумен - неблагоразумна, неблагоразумие, мн. неблагоразумни, прил. Който не се съобразява със здравия разум. Неблагоразумни действия. |
| небоеспособен - небоеспособна, небоеспособно, мн. небоеспособни, прил. Който не е боеспособен. // същ. небоеспособност, небоеспособността, ж. |
| небосвод - само ед. Видимата част от небето. |
| небосклон - само ед. 1. Част от небето, разположена над хоризонта. 2. Прен. Област от човешкия живот или от изкуството. На музикалния небоскло... |
| небостъргач - мн. небостъргачи, (два) небостъргача, м. Сграда с многобройни етажи. Летяхме над небостъргачите в Ню Йорк. |
| небран - небрана, небрано, мн. небрани, прил. Който още не е бран (за градина, лозе, овошки). Намерихме една небрана круша. • В небрано лоз... |
| небрежен - небрежна, небрежно, мн. небрежни, прил. 1. Който се отнася невнимателно към работата си. Небрежен работник. 2. Който е направен бе... |
| небце - мн. небцета, ср. Горната вътрешна част на устата, която има сводеста форма. Твърдо небце. |
| невалиден - невалидна, невалидно, мн. невалидни, прил. Който не е валиден, който няма валидност. Невалидна диплома. |
| неведение - само ед. Незнание, неосведоменост. В неведение съм по този въпрос. |
| неведнъж - нареч. Многократно, не само един път. Неведнъж съм посещавал този град. |
| неведом - неведома, неведомо, мн. неведоми, прил. Остар. 1. Незнаен, неизвестен. Неведоми пътища. 2. Тайнствен; неразбираем. Неведоми сили г... |
| невеж - невежа, невежо, мн. невежи, прил. Мало-образован, слабокултурен; който няма достатъчно знания. |
| невежа - мн. невежи, м. и ж. Невеж човек. |
| невежествен - невежествена, невежествено, мн. невежествени, прил. 1. Който няма знания; неграмотен. 2. Който се отличава с невежество. Невежеств... |
| невежество - мн. невежества, ср. Обикн. ед. Отсъствие на знания, образование и култура. Потънал в невежество народ. |
| невен - мн. невени, (два) невена, м. Градинско цвете с жълто-оранжеви цветове. |
| неверен - невярна, невярно, мн. неверни, прил. 1. Който не отговаря на действителността; погрешен, лъжлив. Неверен отговор. 2. Който нарушав... |