| Буква Н |
|---|
| насърчителен - насърчителна, насърчително, мн. насърчителни, прил. Който насърчава. Насърчително писмо. // нареч. насърчително. Погледна я насърч... |
| насъскам - насъскаш, св. — вж. насъсквам. |
| насъсквам - насъскваш, несв. и насъскам, св. 1. Какво. Карам куче да нападне някого. 2. Прен. Кого. Внушавам омраза към някого, подтиквам към ... |
| насъщен - насъщна, насъщно, мн. насъщни, прил. Който има важно значение за живота; крайно необходим. Насъщни нужди. Насъщен хляб. // същ. на... |
| насявам - насяваш, несв. и насея, св.; какво. 1. Сея в достатъчно количество, много. Насях нивата. 2. Сея докрай, привършвам със сеенето. И ... |
| насядам - насядаш, св. Само мн. Много хора сядаме едновременно или заедно. Насядахме около масата. |
| натам - нареч. Към място, намиращо се по-далече от говорителя; нататък, в тази посока. Натам е моята къща. |
| натаманя - натаманиш, мин. св. натаманих, мин. прич. натаманил, св. — вж. натаманявам. |
| натаманявам - натаманяваш, несв. и натаманя, се./ какво. Разг. Направям всичко точно, така, както трябва да бъде; приготвям. Натаманих парите за... |
| натапям - натапяш, несв. Натопявам. |
| нататък - нареч. 1. Към друго място, натам. Някъде нататък е вилата им. 2. В по-късно време, после. По-нататък ще говорим пак по този въпрос... |
| нататъшен - нататъшна, нататъшно, мн. нататъшни, прил. 1. Който е разположен нататък; по-далечен. 2. Който се извършва по-нататък, по-късно. |
| натегна - натегнеш, мин. св. натегнах, мин. прич. натегнал, св. — вж. натягам. |
| натегнат - натегната, натегнато, мн. натегнати, прил. 1. Който е здраво завит или силно опънат. Натегнато въже. 2. Прен. Който е свързан с не... |
| натежа - натежиш, мин. св. натежах, мин. прич. натежал, св. — вж. натежавам. |
| натежавам - натежаваш, несв. и натежа, св. 1. Ставам по-тежък. 2. Навеждам се на една страна от тежина, от умора, от болка. |
| натикам - натикаш, св. — вж. натиквам. |
| натиквам - натикваш, несв. и натикам, св.; какво. Разг. 1.Тикам в достатъчна степен. 2. С тикане вкарвам нещо, въвирам го някъде. Натика тапа... |
| натирвам - натирваш, несв. и натиря, св.; кого/какво. Изпъждам, прогонвам. Когато кучето остаря и не можеше вече да пази, натириха го. |
| натиря - натириш, мин. св. натирих, мин. прич. натирил, св. — вж. натирвам. |
| натирям - натиряш, несв. Натирвам. |
| натисвам - натисваш, несв. и натисна, св.; какво/ кого. Натискам поединично или еднократно. |
| натиск - само ед. 1. Наблягане, притискане. 2. Въздействие, принуда за извършване на нещо. Икономически натиск. Обществен натиск. |
| натискам - натискаш, несв.; какво/кого. 1. Въздействам със сила върху нещо или някого; напирам, притискам. 2. Прен. Принуждавам да извърши не... |
| натисна - натиснеш, мин. св. натиснах, мин. прич. натиснал, св. — вж. натисвам. |
| натоварвам - натоварваш, несв. и натоваря, св.; какво/кого, с какво. 1. Товаря в достатъчна степен. Натовариха два камиона с тухли. 2. Прен. Въ... |
| натовареност - натовареността, само ед., ж. 1. Положен върху нещо товар. Поради голямата си натовареност камионът вървеше бавно. 2. Заетост. Той ... |
| натоваря - натовариш, мин. св. натоварих, мин. прич. натоварил, св. — вж. натоварвам. |
| натопвам - натопваш, несв. Натопявам. |
| натопля - натоплиш, мин. св. натоплих, мин. прич. натоплил, св. — вж. натоплям. |
| натоплям - натопляш, несв. и натопля, св.; какво. Топля в достатъчна степен. |
| натопя - натопиш, мин. св. натопих, мин. прич. натопил, св. — вж. натопявам. |
| натопявам - натопяваш, несв. и натопя, св.; какво/ кого. 1. Топя нещо в течност, колкото е необходимо. Натопи цветята във вазата. Натопи перот... |
| наторя - наториш, мин. св. наторих, мин. прич. наторил, св. - вж. наторявам. |
| наторявам - наторяваш, несв. и наторя, св.; какво. Торя, колкото е необходимо, докрай. Наторих градината. |
| наточа - наточиш, мин. св. наточих, мин. прич. наточил, св. — вж. наточвам. |
| наточвам - наточваш, несв. и наточа, св.; какво. 1. Точа, наливам, колкото е необходимо. Наточих две дамаджани вино. 2. Точа, разтеглям тесто... |
| натрапвам - натрапваш, несв. и натрапя, св.; какво/кого, на кого. Принуждавам да приеме нещо, налагам. Натрапиха му я за жена. — натрапвам се/... |
| натраплив - натраплива, натрапливо, мн. натрап-ливи, прил. Който се натрапва. Натраплива идея. |
| натрапник - мн. натрапници, м. Човек, който се натрапва; нахалник. // прил. натрапнически, натрапническа, натрапническо, мн. натрапнически. |