| Буква Н |
|---|
| на - предлог. 1. Отношение на притежание, принадлежност. Роклята на мама. 2. Отношение към деятел или вършител. 3. Отношение към обект ... |
| на- - представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Действието е извършено докрай, в достатъчна степен: наготвя, насоля, нахраня,... |
| набабувам се - набабуваш се, св. Бабувам до насита, до края на възможностите си. |
| набавя - набавиш, мин. св. набавих, мин. прич. набавил, св. — вж. набавям. |
| набавям - набавяш, несв. и набавя, св.; какво. Доставям достатъчно от нещо, задоволявам някаква нужда. Набавих всички необходими пособия за ... |
| набарам - набараш, св. — вж. набарвам. |
| набарвам - набарваш, несв. и набарам, св.; какво/ кого. Разг. 1. Чрез пипане откривам някого или нещо. Набарах в джоба си забравена бележка. ... |
| набег - мн. набези, (два) набега, м. Внезапно нападение, втурване, атака. Татарски набези. |
| набеден - набедена, набедено, мн. набедени, прил. 1. Когото са набедили; обвинен незаслужено. 2. Прен. Провъзгласен за някакъв, без да има з... |
| набедреник - мн. набедреници, (два) набедреника, м. 1. Истор. Част от военно облекло, която се носи върху бедрата. 2. Спец. Част от свещеническ... |
| набедя - набедиш, мин. св. набедих, мин. прич. набедил, св. — вж. набедявам. |
| набедявам - набедяваш, несв. и набедя, св.; кого. Виня несправедливо, без основания. Набедиха го, че е откраднал парите на баща си. |
| набеждавам - набеждаваш, несв. Набедявам. |
| набелвам - набелваш, несв. и набеля, св.; какво. Беля в достатъчно количество. Набелих два килограма картофи. |
| набележа - набележиш, мин. св. набелязах и набележих, мин. прич. набелязал и набележил, св. — вж. набелязвам. |
| набеля - набелиш, мин. св. набелих, мин. прич. набелил, св. — вж. набелвам. |
| набелязвам - набелязваш, несв. и набележа, св.; какво/кого. 1. Бележа всичко. Набелязах овцете със синя боя, за да ги познавам отдалече. 2. Опр... |
| набера - набереш, мин. св. набрах, мин. прич. набрал, св. — вж. набирам. |
| набеснея се - набеснееш се, мин. св. набеснях се, мин. прич. набеснял се, св. - вж. набеснявам се. |
| набеснявам се - набесняваш се, несв. и набеснея се, св. Беснея, колкото искам, до пълно насищане. |
| набивам - набиваш, несв. и набия, св.; какво/кого. 1. Бия, удрям нещо, за да го вкарам навътре или да го надяна. Набивам колове в земята. На... |
| набирам - набираш, несв. и набера, св. 1. Какво. Вземам, събирам определено количество от нещо. Набрах една кошница ябълки. 2. Кого. Събирам... |
| набит - набита, набито, мн. набити, прил. 1. Когото са набили. 2. Здрав, як. Набит мъж. 3. Гъст, плътен. Набито платно. 4. Натъпкан, утъпк... |
| набича - набичиш, мин. св. набичих, мин. прич. набичил, св. — вж. набичвам. |
| набичвам - набичваш, несв. и набича, св.; какво. Бича в достатъчно количество, много. Набичиха всички дървени трупи. |
| набия - набиеш, мин. св. набих, мин. прич. набил, св. — вж. набивам. |
| наблажа - наблажиш, мин. св. наблажих, мин. прич. наблажил, св. — вж. наблажвам. |
| наблажвам - наблажваш, несв. и наблажа, св.; какво. Разг. 1. Мажа с блажно. Наблажих пръстите си. 2. Блажа много, доста. — наблажвам се/наблаж... |
| наблегна - наблегнеш, мин. св. наблегнах, мин. прич. наблегнал, св. — вж. наблягам. |
| наближа - наближеш, мин. св. наблизах, мин. прич. наблизал, св. — вж. наблизвам. |
| наближавам - наближаваш, несв. и наближа, св.; какво. 1. Отивам по-близо до нещо. Наближаваме центъра. 2. Намалява времето, което ни дели от ня... |
| наблизвам - наблизваш, несв. и наближа, св.; какво. С близане нарушавам целостта на нещо. Котката наблиза млякото. — наблизвам се/ наближа се.... |
| наблизо - нареч. Недалече, близо до. Стигам навреме в училище, защото живея наблизо. |
| наблъскам - наблъскаш, св. — вж. наблъсквам. |
| наблъсквам - наблъскваш, несв. и наблъскам, св. 1. Какво кого. С тикане и блъскане вкарвам някого или нещо. Наблъскаха пленниците в малка стая.... |
| наблюдавам - наблюдаваш, несв.; кого/ какво. 1. Внимателно следя с очи. Наблюдавам залеза на слънцето. 2. Изучавам, изследвам, разглеждам внима... |
| наблюдател - наблюдателят, наблюдателя, мн. наблюдатели, м. 1. Лице, което наблюдава. Военен наблюдател. 2. Зрител. Безпристрастен наблюдател н... |
| наблюдателен - наблюдателна, наблюдателно, мн. наблюдателни, прил. 1. Който умее добре да наблюдава, внимателен. Наблюдателно момиче. 2. Който е ... |
| наблюдателка - мн. наблюдателки, ж. Жена наблюдател. |
| наблюдателница - мн. наблюдателници, ж. Място или служба, откъдето се наблюдава. |