Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Н
нещастница - мн. нещастници, ж. Жена нещастник.
нещо - неопр. мест. Като същ., мн. неща, ср. 1. Малък предмет, вещ. В джобовете му имаше много неща — бонбони, болтчета, клечки, конци, к...
нещяло - само ед. • За щяло и нещяло. Разг. За нещо неоснователно, безпричинно, несериозно. Сърди се за щяло и нещяло.
нея - — вж. тя.
неясен - неясна, неясно, мн. неясни, прил. 1. Който не е разбран добре. Неясен урок. 2. Който не се вижда ясно. Неясна картина. Неясни очер...
неяснота - мн. неясноти, ж. Нещо неразбираемо, неясно. Неяснота на телевизионния образ.
ни - част. За подсилване на отрицанието; нито. Не знае ни дума.
нива - мн. ниви и нивя, ж. 1. Земя, която се засява с житни растения. Изораха нивата. 2. Посев. Нивата се развиваше бързо след дъждовете....
нивга - нареч. Разг. Никога.
нивелир - мн. нивелири, (два) нивелира, м. 1. Геодезически инструмент за определяне на разликата във височината на две точки. 2. Уред за уст...
нивелирам - нивелираш, несв. и св.; какво. 1. Премахвам различията, изравнявам. 2. Спец. Определям разликата във височината.
ниво - мн. нива, ср. 1. Плоскост, равнина. 2. Степен на височина. На нивото на очите му. 3. Степен на развитие, на организация; равнище. ...
ние - съкр. ний, вин. нас, крат. ни, дат. остар. нам, крат. ни, лично мест. 1. Означава говорещия и събеседника/събеседниците му или гов...
нижа - нижеш, мин. св. низах, мин. прич. низал, несв. 1. Какво. Прокарвам конец, връв, тел и др. подобни през еднородни предмети. Нижа тю...
низ - низът, низа, мн. низи и низове, (два) низа, м. Наниз, редица от еднородни предмети. Два низа жълтици красяха шията и. Низ от грешк...
низа - мн. низи, ж. Наниз.
низвергвам - низвергваш, несв. и низвергна, св.; кого. Изпъждам, свалям, изгонвам. Низвергнаха го от царството.
низвергна - низвергнеш, мин. св. низвергнах, мин. прич. низвергнал, св. — вж. низвергвам.
низина - мн. низини, ж. 1. Ниско равно място. Градът е разположен в обширна низина. 2, Прен., Само мн. Бедни или непросветени обществени сл...
низост - низостта, мн. низости, ж. Качество или проява на низък човек; подлост, безчестие.
низходящ - низходяща, низходящо, мн. низходящи, прил. Който има посока от по-висока към по-ниска степен. Низходяща градация.
низш - и низши, низша, низше, мн. низши, прил. 1. Най-нисък или по-нисък. Низш етап. 2. Най-прост или по-прост (по структура или организа...
низък - низка, низко, мн. низки, прил. 1. Безчестен, подъл, долен, недостоен, мерзък. Низък човек. 2. Който е присъщ на подъл човек. Низки...
ний - — вж. ние.
никак - отриц. нареч. 1. Ни най-малко. Никак не обичам да пътувам сама. 2. В никакъв случай, по никакъв начин. Никак не става. Никак не мо...
никакъв - никаква, никакво, мн. никакви, отриц. мест. 1. В отрицателни изречения — нито един. Нямам никаква химикалка. 2. Съвсем не. Не ми е...
никел - само ед. Химически елемент — среб-ристобял ковък метал, който не ръждясва.
никелирам - никелираш, несв. и св.; какво. Покривам с никел.
никелов - никелова, никелово, мн. никелови, прил. 1. Който съдържа никел. Никелова сплав. 2. Който е направен от никел. Никелова монета.
никна - никнеш, мин. св. никнах, мин. прич никнал, несв. 1. Пробивам, показвам се на повърхността. Никнат му зъби. Никне нова трева. 2. Пр...
никога - отриц. нареч. В отрицателни изречения — в никое време, при никакви обстоятелства. Никога няма да посетя този град. • Като никога. ...
никого - - вж. никой.
никой - никоя, никое, мн. никои, отриц. мест. 1. Като прил. Нито един. В никоя книжарница няма да намериш тая книга. 2. Като същ. никой, в...
николко - нареч. В никакво количество, нито един. — Колко пари получи за услугата? — Николко.
никому - — вж. никой.
никотин - само ед. Алкалоид, който се съдържа в тютюневите листа. // прил. никотинов, никотинова, никотиново, мн. никотинови.
никъде - отриц. нареч. На нито едно място. Никъде няма да ходиш! • За никъде не съм. Не съм годен за нищо.
нима - част. За питане, като се изразява учудване, недоумение, изненада, съмнение. Нима не го познаваш? Нима е лошо да помагаш на другите...
нимба - мн. нимби, ж. Сияние около главата на светец; ореол.
нимфа - мн. нимфи, ж. В гръцката митология — божество във формата на жена, което олицетворява природни сили. Планинска нимфа.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: