Буква Н |
нанос - мн. наноси, (два) наноса, м. Това, което е довлечено от река, от течаща вода или от вятър. Тинести наноси. |
наносвам се - наносваш се, несв. и нанося се, св. Нося до пълно насищане. |
наносен - наносна, наносно, мн. наносни, прил. Който е образуван чрез наноси. Наносни пластове. |
нанося се - наносиш се, мин. св. наносих се, мин. прич. наносил се, св. — вж. наносвам се. |
нанякъде - нареч. В каква да е посока, в неопределена или неизвестна посока. Искам да замина нанякъде. |
наобикалям - наобикаляш, несв. и наобиколя, св. 1. Минавам наоколо, обикалям нещо периодично. Наобиколят къщата, за да я почистват. 2. Само мн.... |
наобиколя - наобиколиш, мин. св. наобиколих, мин. прич. наобиколил, се. — вж. наобикалям. |
наоблека - наоблечеш, мин. св. наоблякох, мин. прич. наоблякъл, св. — вж. наобличам. |
наобличам - наобличаш, несв. и наоблека, св. 1. Какво. Обличам много неща. 2. Кого. Обличам много дрехи върху някого. Наоблече детето с всички... |
наоколо - нареч. Близо до нещо, недалеко, покрай. Наоколо не живее никой. |
наопаки - нареч. 1. С вътрешната страна навън. Облякла си блузата наопаки. 2. Противоположното, обратното, напук. Прави всичко наопаки. |
наостря - наостриш, мин. св. наострих, мин. прич. наострил, св. — вж. наострям. |
наострям - наостряш, несв. и наостря, св. 1. Какво. Остря, колкото е необходимо, изострям, наточвам. Наострих моливите. 2. Прен. Кого. Насъск... |
наочник - мн. наочници, (два) наочника, м. Обикн. мн. Кожени парчета, които са прикрепени отстрани на конската глава, за да ограничат виждан... |
нападам - нападаш, св. Само мн. Падаме много заедно. Зрелите плодове нападаха по земята. |
нападател - нападателят, нападателя, мн. нападатели, м. 1. Този, който пръв започва нападение. 2. В спорта — нападател, чиято задача е да отбе... |
нападателен - нападателна, нападателно, мн. нападателни, прил. Който се основава на нападението, който съдържа нападение. Нападателна игра. // с... |
нападателка - мн. нападателки, ж. Жена нападател. |
нападение - мн. нападения, ср. 1. Внезапно спускане върху някого или нещо. Стремително нападение върху врага. 2. Част от отбор, група спортист... |
нападка - мн. нападки, ж. Обвинение, укоряване на някого. Злостни нападки. |
нападна - нападнеш, мин. св. нападнах, мин. прич. нападнал, св. — вж. нападам. |
напазарувам - напазаруваш, св. Пазарувам в достатъчно количество, накупувам. Напазарувах за празника. |
напакостя - напакостиш, мин. св. напакостих, мин. прич. напакостил, св. — вж. напакостявам. |
напакостявам - напакостяваш, несв. и напакостя, св.; на кого. Пакостя много. Напакостиха му. |
напалвам - напалваш, несв. и напаля, св.; какво. 1. Запалвам. Напалих камината. 2. Какво. Паля в достатъчно количество, много. |
напалм - само ед. Запалително вещество, включващо алуминиеви соли, което развива висока температура, и направените от него бомби. // прил. ... |
напаля - напалиш, мин. св. напалих, мин. прич. напалил, св. — вж. напалвам. |
напапам се - напапаш се, св. За дете — наям се, нахраня се. |
напапкам се - напапкаш се, св. Напапам се. |
напарвам - напарваш, несв. и напаря, св. 1. Какво. Стоплям нещо на пара, подгрявам. Напарвам краката си. 2. Разг. Кого. Жаря някого с коприва... |
напаря - напариш, мин. св. напарих, мин. прич. напарил, св. — вж. напарвам. |
напаст - напастта, мн. напасти, ж. Беда, нещастие, зло. |
напатвам се - напатваш се, несв. и напатя се, св. Патя много, доста. |
напатя се - напатиш се, мин. св. напатих се, мин. прич. напатил се, св. — вж. напатвам се. |
напев - мн. напеви, (два) напева, м. Мелодия, песен. Тъжен напев. |
напевен - напевна, напевно, мн. напевни, прил. Звучен, мелодичен. Напевен глас. // същ. напевност, напевността, ж. |
напека - напечеш, мин. св. напекох, мин. прич. напекъл, св. — вж. напичам. |
напервам се - наперваш се, несв. и наперя се, св. Стоя гордо, надуто. |
напердаша - напердашиш, мин. св. напердаших, мин. прич. напердашил, св. - вж. напердашвам. |
напердашвам - напердашваш, несв. и напердаша, св.; кого. 1. Пердаша доста, много, колкото е необходимо. 2. Пердаша всички. |