Буква Н |
несравним - несравнима, несравнимо, мн. несравними, прил. 1. Несравнен. 2. Който не може да се сравни с нещо поради липса на сходни черти. |
несрета - само ед. Диал. Нещастие, лоша съдба. // прил. несретен, несретна, несретно, мн. несретни. |
несретник - мн. несретници, м. Несретен човек. |
несретница - мн. несретници, ж. Несретна жена. |
нестинар - нестинарят, нестинаря, мн. нестинари, м. Човек, който играе бос върху жарава. |
нестинарка - мн. нестинарки, ж. Жена нестинар. |
нестроен - нестройна, нестройно, мн. нестройни, прил. 1. Лишен от стройност. 2. Неорганизиран, разстроен. Нестроен отговор. // същ. нестройно... |
несъвместим - несъвместима, несъвместимо, мн. несъвместими, прил. Който не може да съществува заедно, съвместно, едновременно с нещо друго. Любо... |
несъгласуван - несъгласувана, несъгласувано, мн. несъгласувани, прил. 1. Който не притежава съгласуваност. Несъгласувани действия. 2. Спец. В гра... |
несъизмерим - несъизмерима, несъизмеримо, мн. несъизмерими, прил. 1. Който не може да се измери с мярката на друго нещо. 2. Прен. Който няма общ... |
несъкрушим - несъкрушима, несъкрушимо, мн. несъкрушими, прил. Който не може да се съкруши; твърд, устойчив, непобедим. Несъкрушима воля. // същ... |
несъмнен - несъмнена, несъмнено, мн. несъмнени, прил. В който не може да се съмняваме; сигурен, безспорен. Несъмнен успех. // същ. несъмненос... |
несъобразен - несъобразена, несъобразено, мн. несъобразени, прил. Който не е съобразен с нещо, несъгласуван. Движение с несъобразена скорост. //... |
несъразмерен - несъразмерна, несъразмерно, мн. несъразмерни, прил. Който не е съразмерен. // същ. несъразмерност, несъразмерността, ж. |
несъстоятелен - несъстоятелна, несъстоятелно, мн. несъстоятелни, прил. 1. Който не е в състояние да плаща. Несъстоятелен длъжник. 2. Неприемлив, н... |
несъществен - несъществена, несъществено, мн. несъществени, прил. Който не е от съществено значение; второстепенен. Несъществен пропуск. // същ.... |
нетленен - нетленна, нетленно, мн. нетленни, прил. 1. Който не гние, не се разлага. Нетленни останки. 2. Прен. Вечен, безсмъртен. Нетленни сл... |
нето - неизм. 1. Тежина на стока без опаковка. Нето тегло. 2. Чист доход. // прил. нетен, нетна, нетно, мн. нетни. |
неточен - неточна, неточно, мн. неточни, прил. Който не е точен. Неточен отговор. |
неточност - неточността, мн. неточности, ж. 1. Само ед. Качество на неточен. Не обичам неточността. 2. Нещо неточно; грешка, неправилност. В о... |
нетрезв - нетрезва, нетрезво, мн. нетрезви, прил. Нетрезвен. |
нетрезвен - нетрезвена, нетрезвено, мн. нетрезвени, прил. Който не е трезвен; пиян. |
нетърпелив - нетърпелива, нетърпеливо, мн. нетърпеливи, прил. 1. Който няма търпение; припрян. Нетърпеливо очакване. 2. Който изразява нетърпен... |
нетърпение - само ед., мн. нетърпения, ср. Липса на търпение при очакване или извършване на нещо. С нетърпение отвори плика. |
нетърпим - нетърпима, нетърпимо, мн. нетърпими, прил. Който не може да бъде търпян; непоносим. Нетърпим човек. Нетърпима болка. // същ. нетър... |
неуважение - мн. неуважения, ср. Липса на уважение; пренебрежение, непочтителност. |
неуважителен - неуважителна, неуважително, мн. неуважителни, прил. Който не може да се уважи. Неуважителна причина. |
неугледен - неугледна, неугледно, мн. неугледни, прил. Който няма добър и приятен вид. Неугледно облекло. // същ. неугледност, неугледността, ... |
неудачник - мн. неудачници, м. Човек, на когото не му върви, който не сполучва. |
неудобен - неудобна, неудобно, мн. неудобни, прил. 1. Който не предлага удобство. Неудобни обувки. 2. Който не е пригоден за някаква работа. ... |
неудобство - мн. неудобства, ср. Липса на удобство. |
неузнаваем - неузнаваема, неузнаваемо, мн. неузнаваеми, прил. Който се е променил в голяма степен и трудно може да се познае. Градът е станал н... |
неук - неука, неуко, мн. неуки, прил. Който не е учил; неграмотен. Неука старица. |
неукрепнал - неукрепнала, неукрепнало, мн. неукрепнали, прил. Който не е укрепнал; нестабилен, неутвърден. Неукрепнала държава. Неукрепнало здр... |
неукротим - неукротима, неукротимо, мн. неукротими, прил. Който не може да се укроти; буен, стремителен, неудържим. Неукротими води. Неукротим... |
неуловим - неуловима, неуловимо, мн. неуловими, прил. 1. Който не може да бъде уловен. Неуловимият помощник. 2. Прен. Който мъчно се забелязв... |
неумел - неумела, неумело, мн. неумели, прил. 1. Който не умее; несръчен. Неумел човек. 2. Който е извършен без умение. Неумел опит. Неумел... |
неумение - мн. неумения,ср. Липса на умение. |
неуместен - неуместна, неуместно, мн. неуместни, прил. Който не отговаря на обстановката; неподходящ. Неуместен смях. Неуместен въпрос. // същ... |
неумолим - неумолима, неумолимо, мн. неумолими, прил. 1. Който не променя становището си въпреки молбите; непреклонен. Неумолим човек. 2. Твъ... |