| Буква Н |
|---|
| наджена - надженеш, мин. св. надженах, мин. прич. надженал, св. — вж. надженвам и наджена, св. |
| надженвам - надженваш, несв. Наджънвам. |
| надживея - надживееш, мин. св. надживях, мин. прич. надживял, св. - вж. надживявам. |
| надживявам - надживяваш, несв. и надживея, св.; кого. Живея повече, по-дълго от някого. Той надживя брат си. Творбите му го надживяха. |
| наджъна - наджънеш, мин. св. наджънах, мин. прич. наджънал, св. — вж. наджънвам. |
| наджънвам - наджънваш, несв. и наджъна, св.; кого. Жъна повече, по-бързо, по-добре от някого. |
| надзвезден - надзвездна, надзвездно, мн. надзвездни, прил. Който е разположен над звездите; обхващащ целия свят. Надзвездни светове. |
| надзема - надземеш, мин. св. надзех, мин. прич. надзел, св. — вж. надземам. |
| надземам - надземаш, несв. и надзема, се. Надвземам. |
| надземен - надземна, надземно, мн. надземни, прил. Който се намира на повърхността на земята или над земята. Надземни съоръжения. |
| надзиравам - надзираваш, несв.; какво/ кого. Наглеждам някого или нещо, за да го контролирам и проверявам. Надзиравам група затворници. |
| надзирател - надзирателят, надзирателя, мн. надзиратели, м. Лице, което надзирава някого или нещо. Тъмничен надзирател. // прил. надзирателски,... |
| надзирателка - мн. надзирателки, ж. Жена надзирател. |
| надзор - само ед. 1. Наблюдаване, надзираване. Под лекарски надзор. 2. Група лица, организирани за наблюдение над нещо. Прокурорски надзор. |
| надзорен - надзорна, надзорно, мн. надзорни, прил. Който упражнява надзор. |
| надзорник - мн. надзорници, м. 1. Лице, което упражнява надзор. 2. Техническо лице, което поддържа и ремонтира съоръжения. |
| надзорница - мн. надзорници, ж. Жена надзорник. |
| надзървам - надзърваш, несв. и надзърна, св. Надзъртам еднократно или поединично. |
| надзърна - надзърнеш, мин. св. надзърнах, мин. прич. надзърнал, св. — вж. надзървам. |
| надзъртам - надзърташ, несв. Надничам отвисоко, отгоре или отстрани; внимателно и предпазливо гледам. Надзъртам през оградата в чуждия двор. |
| надигам - надигаш, несв. и надигна, св.; какво. Вдигам, издигам, местя нагоре. Надигам края на килима. — надигам се/ надигна се. 1. Гордея с... |
| надигна - надигнеш, мин. св. надигнах, мин. прич. надигнал, св. — вж. надигам. |
| надигравам - надиграваш, несв. и надиграя, св.; кого. Играя по-добре от някого, побеждавам в игра някого. Отборът на България надигра съперници... |
| надиграя - надиграеш, мин. св. надиграх, мин. прич. надиграл, св. — вж. надигравам. |
| надипля - надиплиш, мин. св. надиплих, мин. прич. надиплил, св. — вж. надиплям. |
| надиплям - надипляш, несв. и.надипля, св.; какво. 1. Сгъвам материя или дрехи на дипли. 2. Сгъвам внимателно дрехи. |
| надирам - надираш, несв. и надера, св.; какво. 1. Дера достатъчно количество от нещо. 2. Разкъсвам, раздирам нещо. Котката надра мебелите с ... |
| надире - нареч. Разг. Назад. |
| надкласов - надкласова, надкласово, мн. надкласови, прил. Който стои над обществените класи и не зависи от тях; извънкласов. |
| надколенен - надколенна, надколенно, мн. надколенни, прил. Който е разположен над коляното. |
| надкоремен - надкоремна, надкоремно, мн. надкоремни, прил. Който е разположен над корема. Надкоремна област. |
| надкостница - само ед. Съединителна тъкан, която покрива костта. |
| надлежен - надлежна, надлежно, мн. надлежни, прил. Който е нужен, който следва да бъде, съответен. Вземам надлежни мерки. |
| надлез - мн. надлези, (два) надлеза, м. Пътно съоръжение за преминаване над железопътни линии или пътища. |
| надлъгвам - надлъгваш, несв. и надлъжа, св.; кого. Лъжа някого повече, отколкото той мене; лъжа повече от някого. Надлъгах го. — надлъгвам се/... |
| надлъж - нареч. По дължината, по направление на дългата страна. Надлъж и нашир. |
| надлъжа - надлъжеш, мин. св. надлъгах, мин. прич. надлъгал, св. — вж. надлъгвам. |
| надлъжен - надлъжна, надлъжно, мн. надлъжни, прил. Който е по дългата страна. Надлъжно сечение. |
| надменен - надменна, надменно, мн. надменни, прил. Високомерен, горд, надут. Надменна усмивка. // нареч. надменно. Държа се надменно. // същ.... |
| надмина - надминеш, мин. св. надминах, мин. прич. надминал, св. — вж. надминавам. |