| poz - Намерени са 86 думи от търсенето |
|---|
| поза - мн. пози, ж. 1. Определено положение на тялото (за снимка и др.). 2. Прен. Неискрено поведение; преструвка. Всичко у него е поза. |
| позив - мн. позиви, (два) позива, м. 1. Призоваване, повик, зов. Позив за човеколюбив. 2. Остар. Малки листове с напечатани призиви, лозун... |
| позор - само ед. Срамно, унизително положение, което предизвиква презрение. |
| позова - позовеш, мин. св. позовах, мин. прич. позовал, св. - вж. позовавам. |
| познат - позната, познато, мн. познати, прил. Който е известен, който се знае. |
| позная - познаеш, мин. св. познах, мин. прич. познал, св. — вж. познавам. |
| позоря - позориш, мин. св. позорих, мин. прич. позорил, несв.; кого/какво. Унижавам, оскърбявам, безчестя. — позоря се. Опетнявам се, покри... |
| позьор - мн. позьори, м. Човек, който обича да се преструва, да заема поза (във 2 знач.). // същ. позьорство, ср. |
| адипоза - (лат. adiposis по лат. adeps, adipis 'тлъстина, мас' + оза)Мед. Затлъстяване.// Прил. адипозен. |
| позвъня - позвъниш, мин. св. позвъних, мин. прич. позвънил, св. — вж. позвънявам. |
| депозит - мн. депозити, (два) депозита, м. 1. Пари или ценни книжа, внесени в банка, за които се получава лихва. 2. Сума, която се внася кат... |
| експозе - мн. експозета, ср. Кратко изложение по даден въпрос (обикн. устно). |
| опозная - опознаеш, мин. св. опознах, мин. прич. опознал, св. - вж. опознавам. |
| опозоря - опозориш, мин. св. опозорих, мин. прич. опозорил, св. — вж. опозорявам. |
| поздрав - мн. поздрави, (два) поздрава, м. 1. Пожелание по повод на някакъв празник или щастливо събитие; поздравление. 2. Готова фраза, жес... |
| позирам - позираш, несв. и св. 1. Заемам определена поза и стоя известно време така при снимка или когато ме рисуват. 2. Прен. Пренебр. Прес... |
| позлата - мн. позлати, ж. 1. Тънък пласт злато върху друг материал. 2. Златист цвят. |
| позлатя - позлатиш, мин. св. позлатих, мин. прич. позлатил, св. — вж. позлатявам. |
| позната - мн. познати, ж. Позната жена. |
| позволя - позволиш, мин. св. позволих, мин. прич. позволил, св. — вж. позволявам. |