обичта, само ед., ж. 1. Сърдечно влечение към някого или нещо; чувство на нежност и привързаност. Синовна обич. 2. Любов. Китка за обич аз ти давам.
Съновник: Обичай (виж ритуал)
спазваш ли в съня си, ще постигнеш напредъка си с бавен и упорит труд. Aко друг се съобразява с обичаи, значи новаторските ти идеи няма да срещнат необходимата подкрепа и одобрение.