Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

п-е-------- - Намерени са 113 думи от търсенето
превъртявам - превъртяваш, несв. Превъртам.
претършувам - претършуваш, св.; какво. Разг. Тършувам навсякъде, претърсвам. Претършувах къщата.
превъзмогна - превъзмогнеш, мин. св. превъзмогнах, мин. прич. превъзмогнал, св. — вж. превъзмогвам.
превъзнасям - правъзнасяш, несв. и превъзнеса, св.; кого. Хваля прекалено много, поставям на по-високо място, отколкото заслужава. Превъзнасям л...
превъзходен - превъзходна, превъзходно, мн. превъзходни, прил. С много добри качества; отличен, великолепен. Превъзходен ден.
превързочен - превързочна, превързочно, мн. превързочни, прил. Който служи за превързване. Превързочни материали.
прегърбя се - прегърбиш се, мин. св. прегърбих се, мин. прич. прегърбил се, св. — вж. прегърбвам се.
предсмъртен - предсмъртна, предсмъртно, мн. предсмъртни, прил. Който става/е преди смъртта. Предсмъртен час.
прежъднявам - прежъдняваш, несв. и прежъднея, св. Прежаднявам.
прежълтявам - прежълтяваш, несв. и прежълтея, св. Внезапно ставам жълт, блед.
преизпълвам - преизпълваш, несв. и преизпълня, св.; какво. Препълвам.
прекръствам - прекръстваш, несв. и прекръстя, св. 1. Кого/какво. Правя кръстен знак над някого или над нещо. 2. Кого. Прекръщавам. — прекръствам...
прекръщавам - прекръщаваш, несв. и прекръстя, св.; кого/какво. Давам ново име на някого или на нещо; преименувам.
прекъсна се - прекъснеш се, мин. св. прекъснах се, мин. прич. прекъснал се, св. — вж. прекъсвам се.
прелъстител - прелъстителят, прелъстителя, мн. прелъстители, м. Човек, който прелъстява; съблазнител.
прелъстявам - прелъстяваш, несв. и прелъстя, св.; кого. 1. Възбуждам у някого влечение към себе си; очаровам, привличам, съблазнявам. 2. Прен. С...
премълчавам - премълчаваш, несв. и премълча, св. 1. Мълча, не отговарям, когато ме предизвикват. 2. Какво, за какво. Мълча по определен въпрос; ...
препоръчвам - препоръчваш, несв. и препоръчам, св.; кого/какво, на кого. Давам препоръка. — препоръчвам се/препоръчам се. Остар. Представям се.
престъпница - мн. престъпници, ж. Жена престъпник.
престъпност - престъпността, само ед., ж. 1. Качество на престъпник. 2. Съвкупност от престъпления. Висока престъпност.
страници: 1 2 3 4 5 6
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: