мн. октави, ж. Спец. 1. В музиката — тонов интервал, който обхваща осем степени от гамата (между два най-близки звука с еднакво име, но различна височина). 2. В литературата — строфа от осем стиха, в която първите шест стиха са с кръстосана рима, а последните два — със съседна.
Съновник: Октава
в съня е знак за хармония и единомислие в семейството и в отношенията ти с колегите.