р--и--- - Намерени са 20 думи от търсенето |
расизъм - само ед. Антинаучна теория, която дели расите (и националностите) на висши и низши, на пълноценни и непълноценни въз основа на физ... |
радикал - мн. радикали, м. Привърженик на крайни, решителни действия. |
ракитак - мн. ракитаци, (два) ракитака, м. Място, гъсто обрасло с ракита. |
рахитик - мн. рахитици, м. Човек, който боледува или е бил болен от рахит. |
резидба - само ед. Рязане на лозята и времето, по което се извършва. |
реликва - мн. реликви, ж. 1. В църквата — вещи, мощи и др., в които се вярва, че имат чудодейна сила. 2. Прен. Старинна вещ, която е скъп сп... |
репичка - мн. репички, ж. Вид дребна пролетна ряпа за салата (обикн. с червен цвят). Вкусни репички. |
рецитал - мн. рецитали, (два) рецитала, м. 1. Самостоятелен концерт на един изпълнител. 2. Изпълнение на подбрани и подредени тематично откъ... |
родилка - мн. родилки, ж. Жена, която ражда или която наскоро е родила. Помещение за родилки. |
родитба - само ед. Плодородие, реколта, добив, урожай. |
родител - родителят, родителя, мн. родители, м. 1. Остар. Баща. 2. Само мн. Баща и майка по отношение на своите деца. Добри родители. // п... |
ревизор - мн. ревизори, м. Човек, който прави ревизия (в 1 знач.). // прил. ревизорски, ревизорска, ревизорско, мн. ревизорски. |
родилен - родилна, родилно, мн. родилни, прил. Който се отнася до раждане. Родилен дом. Родилни мъки. |
рубинов - рубинова, рубиново, мн. рубинови, прил. Който е с цвят на рубин; рубинен. |
рутинер - мн. рутинери, м. Човек, който проявява рутина (във 2 знач.); консерватор. |
рубинен - рубинена, рубинено, мн. рубинено, прил. 1. Който е направен с рубини. Рубинено колие. 2. Който е с цвят на рубин. Рубинена капка к... |
рушител - рушителят, рушителя, мн. рушители, м. Човек, който руши (обикн. във 2 знач.). |
ревизия - мн. ревизии, ж. 1. Проверка, преглед на работата на учреждение или на отделно лице с цел да се установи законосъобразността, прав... |
религия - мн. религии, ж. Мироглед и поведение, основани върху вярата в нещо свръхестествено, в божествени сили; вероизповедание. |
рецидив - мн. рецидиви, (два) рецидива, м. 1. Повторение на явление. 2. Повторение на еднотипни престъпления от един и същи човек. 3. Възвръ... |