Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

лно - Намерени са 68 думи от търсенето
жално - нареч. С жал, мъка, тъга, скръб. Гледам жално. • Жално ми е. Изпитвам жал. Жално ми е за нея, че е много бедна. • Става ми жално. ...
напълно - нареч. Съвсем, докрай, точно. Това, което казваш, е напълно вярно. Завърших макета напълно.
неволно - нареч. Несъзнателно, без да искам, неумишлено. Неволно съборих вазата.
вълнолом - мн. вълноломи, (два) вълнолома, м.Каменна ограда пред пристанище, която го предпазва от морските вълни.
пълнолик - пълнолика, пълнолико, мн. пълнолики, прил. Който е с пълно лице.
зрително - нареч. 1. Чрез зрението. Възприемали зрително. 2. Чрез образ, картина. Пресъздавам зрително.
околност - околността, мн. околности, ж. Местност, разположена около населено място или географски обект. В околностите на града е вилната зо...
реалност - реалността, мн. реалности, ж. 1. Действителност. Съвременна реалност. 2. Действително съществуващо нещо — предмет, явление и др. Р...
вълнодаен - вълнодайна, вълнодайно, мн. вълнодайни, прил.За животно — който се отглежда да дава вълна. Вълнодайна порода.// същ. вълнодайност,...
вокалност - (по лат. vocalis 'гласен')Език. Наличие на повече гласни в един език.
желателно - нареч. Само за учтиво изискване за нещо. Желателно с да не закъснявате.
модалност - модалността, само ед., ж. Спец. Граматическа категория, изразяваща отношението на говорещия към действителността (реалността) на и...
тоналност - тоналността, само ед., ж. 1. В музиката — гама, върху която е построено едно музикално произведение. 2. В живописта — преобладаващ...
поотделно - нареч. Едно по едно, всяко нещо само за себе си; поединично. Влизаме поотделно. Разглеждам нещата поотделно.
далновиден - далновидна, далновидно, мн. далновидни, прил. 1. Който предусеща развитието на нещо в бъдещето. Далновиден човек. 2. Който е съобр...
значително - нареч. Твърде; в голяма степен. Напредвам значително.
пълноводен - пълноводна, пълноводно, мн. пълноводни, прил. За река, водоизточник — който има много вода.
пълноводие - само ед. Напълване на реките с много вода.
пълнолетен - пълнолетна, пълнолетно, мн. пълнолетни, прил. Който е достигнал пълнолетие.
пълнолетие - само ед. Възраст, след която човек става пълноправен гражданин на страната си, започва да носи отговорност пред закона.
страници: 1 2 3 4
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: