набиваш, несв. и
набия, св.; какво/кого. 1. Бия,
удрям нещо, за да го
вкарам навътре или да го надяна. Набивам колове в земята. Набивам обръчи на бъчвата. 2. Натъртвам. Набих си краката от ходене. 3. Бия някого до насита. Набиха детето. 4. Утъпквам, сби-вам. — набивам се/набия се. 1. Правя впечатление, налагам се, натрапвам се. Красотата й се набива в очите. 2. Разг. Убождам се. Набил се е на гвоздей. 3. Изпълвам се, поемам. Дрехите му се набиха с прах. • Набивам в главата. Повтарям често нещо, за да го внуша на някого. • Набивам на кол. Намушвам някого на кол, за да го измъчвам.