отчуждаваш, несв. и отчуждя, св. 1. Кого. Правянякогодалечен, чужд на други хора. Тя го отчужди от семейството му. 2. Какво. Вземам имущество в полза на държавата. Градината му е отчуждена при строителството на автомагистрала. - отчуждавам се/отчуждя се. Ставам чужд на някого или нещо; отдръпвам се.