отправяш, несв. и отправя, св. 1. Какво/кого. Изпращам в определена посока, насочвам. Отправям поглед. Отправям писмо към някого. 2. В съчетание със съществителни имена - осъществявам действието, изразено със съществителното. Отправям закани (заканвам се). Отправям обвинение (обвинявам). - отправям се/отправя се. 1. Насочвам се към нещо, тръгвам. Отправих се към парка. 2. Отнасям се, визирам.