мн. орбити, ж. 1. Спец. Пътят на небесно тяло или космическилетателенапарат в пространството. 2. Спец. Очертаното от костите място за окото; очно легло. Очите му излязоха от орбитите си. 3. Прен. Сфера на влияние. Вестникът се преориентира към правителствената орбита.
Съновник: Орбита
в съня означава, че ще промениш насоката на работата си, но с това няма да постигнеш нови успехи или печалби.