определителна, определително, мн. определителни, прил.
Който служи за
определение или съдържа определение. •
Определителен член. Спец. В българската
граматика — съставна част на именните форми, която означава, че предметът или лицето, за които се говори, са познати, известни както на говорещия, така и на слушащия.