опитна, опитно, мн. опитни, прил. 1. Който има опит (в 1 знач.); сръчен, изкусен. Опитен хирург. 2. Който е свързан с опити или е предназначен за опити. Опитно поле. • Опитно зайче. Разг. Човек, върху когото се експериментира. Не искам да бъда опитно зайче на лекарите. // същ. опитност, опитността, ж. (в 1 знач.).