мн. олтари, (два) олтара, м. 1. Източна част на православна църква, която е отделена с иконостас от общото помещение и където е разположен престолът за четене на литургия; царски двери. 2. Прен. Жертвеник. Положи себе си пред олтара на свободата.
Съновник: Олтар
ако видиш в съня си, ще се сбъднат надеждите и желанията ти. Aко се молиш пред олтар, ще се радваш на чест и благополучие. Aко водиш някого пред олтар, внезапно ще се подобрят жизненият и социалният ти статус.