мн. общежития, ср. 1. Група лица, които живеят в общожилище и ползват общо имущество, но не са семейство. 2. Сградата, в която живее такава група. Студентско общежитие.
Съновник: Общежитие
ако сънуваш, че живееш в общежитие, много хора ще се месят в работата или в личния ти живот. Aко видиш общежитие или влизаш в него, нещо ще забави или ще отложи плановете ти.