| Буква Р |
|---|
| революция - мн. революции, ж. 1. Насилствено осъществен коренен преврат в обществено-икономическите условия, при който се сваля от власт един ... |
| ревю - мн. ревюта, ср. 1. Демонстриране на облекло (обикн. препоръчвано за модно) от живи модели. Модно ревю. 2. В театъра — представлени... |
| регал - мн. регали, (два) регала, м. 1. Висока чаша за бира без дръжка. 2. Спец. В печатарството — поставка за словослагателна каса при на... |
| регата - мн. регати, ж. Състезание с лодки. |
| регенеративен - регенеративна, регенеративно, мн. регенеративни, прил. Спец. Възстановителен. |
| регенератор - мн. регенератори, (два) регенератора, м. Спец. Уред за запазване на топлината на вече използван нагрят въздух. |
| регенерация - само ед. Възстановяване, създаване отново. |
| регент - мн. регенти, м. Временно изпълняващ монархически функции поради непълнолетие на престолонаследника или при междуцарствие. // прил.... |
| регентствам - регентстваш, несв. Изпълнявам функцията на регент. |
| регентство - мн. регентства, ср. 1. Временен държавен орган в монархическа държава, който замества монарха при непълнолетие или при междуцарств... |
| регентствувам - регентствуваш, несв. Регентствам. |
| регион - мн. региони, (два) региона, м. Район, област. // прил. регионален, регионална, регионално, мн. регионални. |
| регистратор - мн. регистратори, м. 1. Човек, който регистрира някакви факти, без да ги коментира. 2. Длъжностно лице в канцелария, което води дн... |
| регистраторка - мн. регистраторки, ж. Жена регистратор. |
| регистратура - само ед. Служба към едно учреждение, която извършва регистрация. |
| регистрация - мн. регистрации, ж. 1. Вписване на данни в регистър. Паспортна регистрация. 2. Отбелязване, регистриране. // прил. регистрационен,... |
| регистрирам - регистрираш, несв. и св.; какво. 1. Спец. Вписвам в регистър (във 2 знач.), за да придам законност. Регистрирам брак. 2. Отбелязва... |
| регистър - мн. регистри, (два) регистъра, м. 1. Книга за вписване на входящи и изходящи номера. 2. Списък, в който се съдържат някакви данн... |
| регламент - обикн. ед. 1. Правила за работа на държавни органи, организации и др.; правилник. 2. Ред за провеждане на сесии, заседания и др. /... |
| регламентация - само ед. Установяване на регламент. |
| регламентирам - регламентираш, несв. и св.; какво. Установявам регламент; уреждам, узаконявам. |
| реглан - само ед. Вид кройка за ръкав, при която той започва от яката. |
| регрес - само ед. Връщане назад в развитието; упадък, западане, назадничавост. // прил. регресивен, регресивна, регресивно, мн. регресивни.... |
| регресирам - регресираш, несв. и св. Отивам към регрес, към упадък. |
| регресия - мн. регресии, ж. Връщане назад в развитието; регрес. |
| регулатор - мн. регулатори, (два) регулатора, м. 1. Уред за регулиране работата на машина, инсталация и др. 2. Прен. Обикн. ед. Нещо, което ре... |
| регулация - мн. регулации, ж. 1. Само ед. Внасяне, установяване на ред в някаква работа. 2. Акт за градоустройствено планиране с установяване ... |
| регулирам - регулираш, несв. и св.; какво. Правя регулация (в 1 знач.). Регулирам уличното движение. Регулирам дейността си. |
| регулировчик - мн. регулировчици, м. Длъжностно лице, което регулира уличното движение. |
| ред - редът, реда, мн. редове, (два) реда, м. 1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети, знаци. Застани в реда си! Ку... |
| редактирам - редактираш, несв. и св.; какво. 1. Променям текст с цел да го направя по-добър. Редактирам статия. 2. Редактор съм на издание. |
| редактор - мн. редактори, м. 1. Човек, който ръководи издаването на вестник, списание, подготовката на предаване по радиото, по телевизията и... |
| редакторка - мн. редакторки, ж. Жена редактор. |
| редакция - мн. редакции, ж. 1.Само ед. Подготовка на текст за печат. Изданието ще се осъществи под редакцията на известен професор. 2. Всеки ... |
| редея - редееш, мин. св. редях, мин. прич. редял, несв. Ставам все по-рядък. Косата ми редее. |
| редингот - обикн. ед. Вид мъжко палто до коленете с два реда копчета. |
| редица - мн. редици, ж. 1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети; ред, низ, верига, върволица. Войнишки редици. 2. Знач... |
| редколегия - мн. редколегии, ж. Редакционна колегия. |
| редкопръст - редкопръста, редкопръсто, мн. редкопръсти, прил. Разг. Който не може да икономисва, да задържа пари, а обича да харчи. |
| редник - мн. редници, м. 1. Спец. В армията — най-низше воинско звание и човекът, който го носи. 2. Разг. Човек, който не заема ръководно м... |