Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Р
ръкоположа - ръкоположиш, мин. св. ръкоположих, мин. прич. ръкоположил, св. — вж. ръкополагам.
ръкохватка - мн. ръкохватки, ж. Ръчка, дръжка.
ръкувам се - ръкуваш се, несв. Давам ръка и поемам ръка в знак на поздрав; здрависвам се.
ръмжа - ръмжиш, мин. св. ръмжах, мин. прич. ръмжал, несв. Издавам сърдит нечленоразделен звук (обикн. за животно). Кучето ръмжи.
ръмя - ръмиш, мин. св. ръмях, мин. прич. ръмял, несв. Само в трето лице или безл. Вали леко на дребни капчици. Дъждът ръми. Ръми.
ръст - ръстът, ръста, мн. ръстове, (два) ръста, м. 1. Височина на живо същество; бой. Висок на ръст. 2. Големина на дреха; размер. Първи ...
ръся - ръсиш, мин. св. ръсих, мин. прич. ръсил, несв. 1. Какво. Пръскам, разпилявам на дребни частици; сипя, посипвам, роня. Ръся захар п...
рът - рътът, ръта, мн. рътове, (два) ръта, м. Издължен, стръмен, но невисок хълм; рид, бърдо.
рътлина - мн. рътлини, ж. Малък рът.
ръфам - ръфаш, несв.; какво/кого. 1. Разг. Хапя и късам със зъби; разкъсвам, глождя. Кучето ръфа хляб. 2. Диал. Ухапвам, хапя. Кучето ме р...
ръфвам - ръфваш, несв. и ръфна, св.; какво/кого. Ръфам един път или поединично.
ръфна - ръфнеш, мин. св. ръфнах, мин. прич. ръфнал, св. — вж. ръфвам.
ръчвам - ръчваш, несв. и ръчна, св.; какво/кого. Ръчкам един път или поединично.
ръчен - ръчна, ръчно, мн. ръчни, прил. 1. Който е пригоден за ръка. Ръчен часовник. 2. Който се изработва на ръка без помощта на машина. Р...
ръченик - мн. ръченици, (два) ръченика, м. Диал. Дълга кърпа за глава с отпуснати краища и висящи ресни.
ръченица - обикн. ед. Бърз български национален танц с приклякания и подскоци в неравноделен такт, както и музиката към него.
ръчка - мн. ръчки, ж. Специално приспособление, за което се хваща човек, с помощта на което привежда в движение машина и др.; дръжка, ръко...
ръчкам - ръчкаш, несв.; какво/кого. Разг. Ръгам, мушкам, бода. Ръчкам огъня. Ръчкам го да се събуди.
ръчна - ръчнеш, мин. св. ръчнах, мин. прич. ръчнал, св. — вж. ръчвам.
рядкост - редкостта, обикн. ед., ж. Явление, предмет, които се срещат рядко. Голяма рядкост. Археологическа рядкост.
рядък - рядка, рядко, мн. редки, прил. 1. В който има по-голямо от нормалното разстояние между съставящите го еднородни елементи. Рядка бр...
рязвам - рязваш, несв. и рязна, св. 1. Какво/кого. Нарушавам целостта чрез рязане. Рязнах го да се научи. 2. Какво. Отрязвам малко. Рязнах ...
рязка - мн. резки, ж. 1. Дълга правилна следа, направена с остър предмет върху гладка повърхност; черта. Тая рязка отбелязва един ден. 2. ...
рязна - резнеш, мин. св. рязнах, мин. прич. рязнал, св. — вж. рязвам.
рязък - рязка, рязко, мн. резки, прил. 1. За глас, звук и др. — който реже слуха, дразни; резлив, остър, пронизителен. 2. Който се появява...
ряпа - мн. репи, ж. Вид кореноплодно растение, чиито ядливи грудки са със сърцевидна форма. Салата от ряпа.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: