| Буква Р |
|---|
| разтворимост - разтворимостта, ж. Способност на веществата да се разтварят в други вещества. |
| разтворител - разтворителят, разтворителя, мн. разтворители, (два) разтворителя, м. Вещество, което има способността да разтваря други вещества. |
| разтворя - разтвориш, мин. св. разтворих, мин. прич. разтворил, св. — вж. разтварям. |
| разтегаем - разтегаема, разтегаемо, мн. разтегаеми, прил. Разтегателен. |
| разтегателен - разтегателна, разтегателно, мн. разтегателни, прил. Който е пригоден да може да се разтегля. Разтегателен диван. |
| разтеглив - разтеглива, разтегливо, мн. разтегливи, прил. 1. Който има способността да се разтегля; еластичен, гъвкав. 2. Прен. Който може да ... |
| разтегля - разтеглиш, мин. св. разтеглих, мин. прич. разтеглил, св. — вж. разтеглям. |
| разтеглям - разтегляш, несв. и разтегля, св. 1. Какво. Правя да стане по-дълъг или по-широк чрез дърпане, чрез теглене. Разтеглих полата си. Р... |
| разтегна - разтегнеш, мин. св. разтегнах, мин. прич. разтегнал, св. — вж. разтягам. |
| разтичам се - разтичаш се, св. — вж. разтичвам се. |
| разтичвам се - разтичваш се, несв. и разтичам се, св. Разбягвам се (във 2 и 3 знач.). |
| разтоварач - мн. разтоварачи, м. Човек, който разтоварва. |
| разтоварвам - разтоварваш, несв. и разтоваря, св.; какво/кого. 1. Освобождавам от товар. Разтоварвам камиони. 2. Махам нещо натоварено от превоз... |
| разтоварям - разтоваряш, несв. Разтоварвам. |
| разтопя - разтопиш, мин. св. разтопих, мин. прич. разтопил, св. — вж. разтопявам. |
| разтопявам - разтопяваш, несв. и разтопя, св. 1. Какво. Правя да стане течен (обикн. нещо замръзнало). Разтопих леда. Разтопявам стомана. 2. Пр... |
| разточа - разточиш, мин. св. разточих, мин. прич. разточил, св. — вж. разточвам. |
| разточвам - разточваш, несв. и разточа, св.; какво. Точа в различни посоки, та правя на тънък пласт. Разточвам тесто. |
| разточителен - разточителна, разточително, мн. разточителни, прил. Който не пести (пари, средства, време и др.). // същ. разточителност, разточит... |
| разточителствам - разточителстваш, несв. Проявявам разточителство. |
| разточителство - само ед. 1. Неразумно пилеене. 2. Прен. Претрупаност, пищност, словно излишество. Езиково разточителство. |
| разточителствувам - разточителствуваш, несв. Разточителствам. |
| разтребвам - разтребваш, несв. и разтребя, св.; какво. Подреждам, слагам ред в нещо (обикн. в домакинството). Разтребвам стаята. Трябва да разт... |
| разтребя - разтребиш, мин. св. разтребих, мин. прич. разтребил, св. — вж. разтребвам. |
| разтревожа - разтревожиш, мин. св. разтревожих, мин. прич. разтревожил, св. — вж. разтревожвам. |
| разтревожвам - разтревожваш, несв. и разтревожа, св.; кого/ какво. Предизвиквам тревога. Разтревожихме децата. — разтревожвам се/разтревожа се. З... |
| разтревожен - разтревожена, разтревожено, мн. разтревожени, прил. Който е обхванат от тревога и изразява тревога. Разтревожени родители. |
| разтрепервам се - разтреперваш се, несв. и разтреперя се, св. Започвам (все по-силно) да треперя. Детето се разтрепери от страх. |
| разтреперя се - разтрепериш се и разтрепереш се, мин. св. разтреперих се и разтреперах се, мин. прич. разтреперил се и разтреперал се, св. — вж. р... |
| разтреса - разтресеш, мин. св. разтресох, мин. прич. разтресъл, св. — вж. разтрисам. |
| разтривам - разтриваш, несв. и разтрия, св. 1. Какво/кого. Трия, търкам продължително цялата повърхност на нещо. Разтривам очи. Разтривам чове... |
| разтривка - мн. разтривки, ж. Разтриване на (болен) човек; масаж, фрикция. |
| разтрисам - разтрисаш, несв. и разтреса, св. 1. Какво. Започвам силно да треса, да клатя; разтърсвам. Разтресох дървото да падне ябълката. 2. ... |
| разтрия - разтриеш, мин. св. разтрих, мин. прич. разтрил, св. — вж. разтривам. |
| разтрогвам - разтрогваш, несв. и разтрогна, св. • Разтрогвам брак. Разпускам, разделям съпрузи; давам развод. |
| разтрогна - разтрогнеш, мин. св. разтрогнах, мин. прич. разтрогнал, св. — вж. разтрогвам. |
| разтропан - разтропана, разтропано, мн. разтропани, прил. За човек — който умее да постига целта си, като мисли и реагира бързо; буден, отворе... |
| разтроша - разтрошиш, мин. св. разтроших, мин. прич. разтрошил, св. — вж. разтрошавам. |
| разтрошавам - разтрошаваш, несв. и разтроша, св.: какво. Троша на парчета; разчупвам, раздробявам, разбивам. Разтрошавам кифла. |
| разтроя - разтроиш, мин. св. разтроих, мин. прич. разтроил, св. —- вж. разтроявам. |