| Буква Р |
|---|
| развъртявам - развъртяваш, несв. и развъртя, св.; какво. 1. Развъртам. 2. Въртя около себе си в различни посоки. Развъртявам брадва. 3. Прен. Ра... |
| развявам - развяваш, несв. и развея, св.; какво. 1. Вея в различни посоки. Вятърът развява праха му из полето. 2. Размахвам, за да се ветрее,... |
| разгадавам - разгадаваш, несв. и разгадая, св.; какво. Долавям тайния смисъл на нещо неясно, на загадка. Разгадавам план. Разгадавам сън. |
| разгадая - разгадаеш, мин. св. разгадах,мин. прич. разгадал, св. — вж. разгадавам. |
| разгазвам - разгазваш, несв. и разгазя, св.; какво. Разстилам с газене; размачквам. |
| разгазя - разгазиш, мин. св. разгазих, мин. прич. разгазил, св. — вж. разгазвам. |
| разгалвам - разгалваш, несв. и разгаля, св.; кого/ какво. Подтиквам към глезене; разглезвам. |
| разгаля - разгалиш, мин. св. разгалих, мин. прич. разгалил, св. — вж. разгалвам. |
| разгар - само ед. Най-усиленият момент от една дейност, връхната и точка; кипеж. Разгар на жътвата. |
| разгарям - разгаряш, несв. и разгоря, св.; какво. 1. Правя нещо да гори силно. Разгарям огън. 2. Прен. Предизвиквам засилване на чувство у ня... |
| разгарям се - разгаряш се, несв. и разгоря се, св. 1. Започвам да горя все по-силно. Огънят се разгоря. 2. Прен. Проявявам се с голяма интензивн... |
| разгащвам - разгащваш, несв. и разгащя, св. 1. Кого. Нарушавам спретнатия вид на някого, обикновено чрез смъкване на гащите и показване на бел... |
| разгащя - разгащиш, мин. св. разгащих, мин. прич. разгащил, св. — вж. разгащвам. |
| разгеле - нареч. Разг. Тъкмо (навреме или намясто). Разгеле е още светло — ще отидем до хълма. |
| разглаголствам се - разглаголстваш се, св. Остар. Започвам много да говоря; разприказвам се. |
| разглаголствувам се - разглаголствуваш се, несв. Разглаголствам се. |
| разгласа - само ед. Разгласяване. |
| разглася - разгласиш, мин. св. разгласих, мин. прич. разгласил, св. — вж. разгласявам. |
| разгласявам - разгласяваш, несв. и разглася, св.; какво. Уведомявам много хора чрез устно или писмено съобщение за нещо; давам гласност. Разглас... |
| разгласям - разгласяш, несв. Разгласявам. |
| разгледам - разгледаш, св. — вж. разглеждам. |
| разглеждам - разглеждаш, несв. и разгледам, се. 1. Какво/ кого. Дълго се взирам, за да видя нещо в детайли, от всички страни. Разглеждам картин... |
| разглезвам - разглезваш, несв. и разглезя, св.; кого/какво. Правя някого (или нещо) да стане глезен; разгалвам. Разглезвам дете. Разглезвам куч... |
| разглезен - разглезена, разглезено, мн. разглезени, прил. Глезен. Разглезено дете. //същ. разглезеност, разглезеността, ж. |
| разглезя - разглезиш, мин. св. разглезих, мин. прич. разглезил, св. - вж. разглезвам. |
| разглобка - мн. разглобки, ж. Разглобяване. |
| разглобя - разглобиш, мин. св. разглобих, мин. прич. разглобил, св. — вж. разглобявам. |
| разглобявам - разглобяваш, несв. и разглобя, св.; какво. Разделям на съставни части нещо сглобено. Разглобявам печка. |
| разглобяем - разглобяема, разглобяемо, мн. разглобяеми, прил. Който може да бъде разглобен и сглобен отново. |
| разгневен - разгневена, разгневено, мн. разгневени, прил. Който се е разгневил. Разгневена жена. |
| разгневя - разгневиш, мин. св. разгневих, мин. прич. разгневил, св. — вж. разгневявам. |
| разгневявам - разгневяваш, несв. и разгневя, св.; кого. Предизвиквам гняв у някого, карам го да стане гневен; ядосвам, разсърдвам. — разгневявам... |
| разговарям - разговаряш, несв.; с кого, за какво. Водя разговор. Разговарям с майка си. |
| разговор - мн. разговори, (два) разговора, м. Устна размяна на думи, на мнения; беседа. |
| разговорен - разговорна, разговорно, мн. разговорни, прил. 1. Който се употребява само при неофициален разговор, в устна реч. 2. Който е направ... |
| разговорка - обикн. ед. Приятен, лек, неангажиращ разговор; раздумка. |
| разговорлив - разговорлива, разговорливо, мн. разговорливи, прил. Който бързо намира контакт с друг човек и обича да говори; общителен, разговор... |
| разговорник - мн. разговорници, (два) разговорника, м. Книга, която се използва при общуване на чужд език и която съдържа разговорни фрази или ц... |
| разговорчив - разговорчива, разговорчиво, мн. разговорчиви, прил. Разговорлив. // същ. разговорчивост, разговорчивостта, ж. |
| разговоря - разговориш, мин. св. разговорих, мин. прич. разговорил, св. — вж. разговарям. |