| Буква Р |
|---|
| рубинов - рубинова, рубиново, мн. рубинови, прил. Който е с цвят на рубин; рубинен. |
| рубия - мн. рубии, ж. Остар. Малка златна турска пара; рубе. |
| рубрика - мн. рубрики, ж. Постоянна колона във вестник, раздел в списание, време в радио- и телевизионните програми, посветени на определени... |
| ругателен - ругателна, ругателно, мн. ругателни, прил. Който съдържа ругатни; обиден, груб, оскърбителен. |
| ругателски - ругателска, ругателско, мн. ругателски, прил. Ругателен. |
| ругателство - мн. ругателства, ср. Ругаене, ругатня. |
| ругатня - мн. ругатни, ж. Груб, обиден израз; хула, псувня, обида. |
| ругая - ругаеш, мин. св. ругах, мин. прич. ругал, несв.; кого. Изричам груби, обидни думи, изрази като знак за недоволство. Ругая го цял д... |
| руда - мн. руди, ж. Минерал, скала, в която се съдържат метали и техни съединения. Оловно-цинкова руда.//прил. руден, рудна, рудно, мн. р... |
| рудар - рударят, рударя, мн. рудари, м. Остар. Човек, който копае руда, за да добие метал. // същ. рударство, ср. |
| рудиментален - рудиментарна, рудиментарно, мн. рудиментарни, прил. Зачатъчен, първичен, елементарен, основен. Рудиментарна наука. Рудиментарни ор... |
| рудник - мн. рудници, (два) рудника, м. Място, където се копае руда, каменна сол, въглища и др.; мина. |
| рудничар - рудничарят, рудничаря, мн. рудничари, м. Човек, който работи в рудник; миньор. // прил. рудничарски, рудничарска, рудничарско, мн.... |
| руен - руйна, руйно, мн. руйни, прил. За течност — буен, пенлив, изобилен. Руйна река. Руен поток. Руйно вино. Руйни сълзи. |
| руж - ружът, ружа, мн. ружове, (два) ружа, м. 1. Остар. Червило за устни. 2. Вещество за придаване руменина на бузите. |
| руина - мн. руйни, ж. Обикн. мн. Развалина, разрушение. Къщата ни е в руини. |
| руквам - рукваш, несв. и рукна, св. 1. За вода, течност — внезапно започвам да тека в големи количества; бликвам, шурвам. Виното рукна от б... |
| рукна - рукнеш, мин. св. рукнах, мин. прич. рукнал, св. - вж. руквам. |
| рулада - мн. рулади, ж. Пасаж във вокално изпълнение с бързо преливане на ниски и високи тонове. |
| рулетка - мн. рулетки, ж. 1. Само ед. Вид комар-джийска игра с печалби, определяни след залагания от въртящ се кръг. Играя на рулетка. 2. Пр... |
| руло - мн. рула, ср. 1. Нещо навито в цилиндрична форма; свитък. 2. Прическа, при която косата е навита в кръг около главата. 3. Ястие ил... |
| румба - само ед. Вид бърз латиноамерикански танц по двойки и музика към него. |
| румен - румена, румено, мн. румени, прил. За човек или за лицето му — с бледорозов цвят, предизвикан от добро оросяване на лицето. Румена ... |
| руменея - руменееш, мин. св. руменях, мин. прич. руменял, несв. 1. Ставам румен; поруменявам. 2. Руменея се. — руменея се. Червенея се. |
| руменина - само ед. Румен цвят по лицето на човек. |
| рунд - рундът, рунда, мн. рундове, (два) рунда, м. Част от боксова игра или от състезание по борба. Първи рунд. |
| рунест - рунеста, рунесто, мн. рунести, прил. Рунтав. |
| руни - само мн. Спец. Древни писмени знаци. |
| руно - мн. руна, ср. 1. Неразчепканата остригана вълна на една овца. 2. Космената покривка на овца, звяр и др. Руно на мечка. |
| рунтав - рунтава, рунтаво, мн. рунтави, прил. Който е с разбъркани косми или с изобилно количество косми; рошав. Рунтаво куче. |
| рупор - мн. рупори, (два) рупора, м. Акустична тръба за усилване на звука при говорене с разширение в едната част. |
| рус - руса, русо, мн. руси, прил. 1. За окосмяване на човек — който е със светъл, бледожълт цвят. Руса коса. 2. За човек — който е със с... |
| русалка - мн. русалки, ж. 1. В митологията — същество с тяло на жена и опашка на риба, което живее във водата; сирена. Малката русалка. 2. В... |
| русло - мн. русла, ср. 1. Корито на река. 2. Прен. Направление, път на развитие. Продължихме да работим в същото русло. |
| русофил - мн. русофили, м. Привърженик и поклонник на всичко руско. Борба между русофили и русофоби. // прил. русофилски, русофилска, русофи... |
| русофоб - мн. русофоби, м. Противник на всичко руско. // прил. русофобски, русофобска, русофобско, мн. русофобски. // същ. русофобство, ср. |
| рутина - само ед. 1. Опитност, обиграност. Добих рутина. 2. Шаблон, консерватизъм, догматичност. // прил. рутинен, рутинна, рутинно, мн. ру... |
| рутинер - мн. рутинери, м. Човек, който проявява рутина (във 2 знач.); консерватор. |
| рутиниран - рутинирана, рутинирано, мн. рутинирани, прил. Който е опитен в практиката, работи с рутина (в 1 знач.); обигран, вещ. |
| рухвам - рухваш, несв. и рухна, св. 1. Падам, събарям се бързо, отведнъж. Сградата рухна. 2. За организъм — отпадам силно, напуска ме цялат... |