Буква Р |
риск - рискът, риска, мн. рискове, (два) риска, м. Възможна опасност. Пресметнат риск. |
рискован - рискована, рисковано, мн. рисковани, прил. Който е свързан с риск; опасен, критичен, несигурен, съмнителен. |
рискувам - рискуваш, несв. 1. Когокакво. Излагам на риск. 2. Излагам се на риск, осмелявам се. Рискувах и успях. |
рисувален - рисувална, рисувално, мн. рисувални, прил. Който е предназначен за рисуване и за рисувачи. Рисувално блокче. Рисувално училище. |
рисувам - рисуваш, несв. 1. Изобразявам с помощта на четка, моливи, бои и др. Обичам да рисувам. 2. Какво/кого. Изобразявам в художествено п... |
рисувателен - рисувателна, рисувателно, мн. рисувателни, прил. Рисувален. |
рисувач - мн. рисувачи, м. 1. Разг. Човек, който рисува; художник. 2. Слаб художник. |
рисувачка - мн. рисувачки, ж. Жена рисувач. |
рисунка - мн. рисунки, ж. Образ, който се получава след рисуване на картон, лист и др. Детски рисунки. |
рисунък - само ед. Начин на очертаване на фигурите, образите върху картина. Добър рисунък. |
ритам - риташ, несв. 1. Какво/кого. Удрям с крак. Ритам топка. Ритнаха човека. 2. Махам с крака във въздуха. Детето рита. 3. За животно — ... |
ританица - само ед. Безразборно многократно ритане. |
ритвам - ритваш, несв. и ритна, св. Ритам еднократно или поединично. // същ. ритване, ср. |
ритла - мн. ритли, ж. Обикн. мн. Странични прегради на волска кола. Хвани се за ритлите! |
ритлив - ритлива, ритливо, мн. ритливи, прил. За животно — който има навика да рита. |
ритмика - само ед. 1. Ритмичен строеж на художествено произведение или на музикална творба. 2. Ритмичност (при движение). |
ритмичен - ритмична, ритмично, мн. ритмични, прил. В който има ритъм; отмерен, хармоничен. Ритмична структура. //същ. ритмичност, ритмичностт... |
ритмически - ритмическа, ритмическо, мн. ритмически, прил. Ритмичен. |
ритна - ритнеш, мин. св. ритнах, мин. прич. ритнал, св. — вж. ритвам. |
ритник - мн. ритници, (два) ритника, м. Удар с долната част на крака. |
риторика - само ед. Реторика. |
риторичен - риторична, риторично, мн. риторични, прил. Реторичен. |
риторически - риторическа, риторическо, мн. риторически, прил. Реторически. |
ритуал - мн. ритуали, (два) ритуала, м. Определена последователност при извършване на обредни действия, както и самите действия; церемония,... |
ритуален - ритуална, ритуално, мн. ритуални, прил. Обреден. // същ. ритуалност, ритуалността, ж. |
ритъм - мн. ритми, (два) ритъма, м. 1. Само ед. Периодично равномерно редуване на еднакви елементи (ударени и неударени срички, силни и сл... |
риф - рифът, рифа, мн. рифове, (два) рифа, м. Подводна скала, обикн. коралова. // прил. рифов, рифова, рифово, мн. рифови. |
рицар - рицарят, рицаря, мн. рицари, м. 1. Истор. Средновековен аристократ воин. 2. Прен. Смел, храбър мъж, защитник на благородни цели. 3... |
рицарство - само ед. 1. Истор. Рицарско съсловие. 2. Прен. Благородна, доблестна, кавалерска постъпка. |
рицин - само ед. Тревисто маслодайно растение. // прил. рицинов, рицинова, рициново, мн. рицинови. Рициново масло. |
рия - риеш, мин. св. рих, мин. прич. рил, несв.; какво. Копая, ровя, дълбая земята (обикн. с крак или със зурла). |
роб - робът, роба, мн. роби, м. 1. Истор. В робовладелското общество - безправен човек, който се купува и продава като стока. Пазар за ... |
роба - мн. роби, ж. Дълга свободна домашна дреха с широки ръкави. |
робиня - мн. робини, ж. Жена роб. |
робия - само ед. Робство. |
робовладелец - мн. робовладелци, м. Богат човек, собственик на роби в ранното класово общество. // прил. робовладелски, робовладелска, робовладел... |
робот - мн. роботи, (два) робота, м. Автоматизирана машина за извършване на сложни дейности вместо човек. |
робство - само ед. Състояние на роб; робуване, робия, иго. |
робувам - робуваш, несв. Роб съм, намирам се в робско положение. // същ. робуване, ср. |
ров - ровът, рова, мн. ровове, (два) рова, м. Изровено място в земята; яма, трап. Крепостен ров. |