| Буква Р |
|---|
| разливам - разливаш, несв. и разлея, св.; какво. 1. Изсипвам някаква течност, без да искам, по невнимание; разсипвам. Разлях бутилката. 2. Си... |
| разлигавя се - разлигавиш се, мин. св. разлигавих се, мин. прич. разлигавил се, св. — вж. разлигавям се. |
| разлигавям се - разлигавяш се, несв. и разлигавя се, св. Започвам да се лигавя (все повече). Бебето се разлигави. Глезаната се разлигави. |
| разлика - мн. разлики, ж. 1. Липса на сходство, на еднаквост между две (съпоставими) страни. Разлика в прическите. 2. Величина, която е ре... |
| разлиствам - разлистваш, несв. и разлистя, св.; какво. Разтварям лист по лист книга, тетрадка и др. под. |
| разлиствам се - разлистваш се, несв. и разлистя се, св. За дърво, растение — пускам листа. |
| разлистя - разлистиш, мин. св. разлистих, мин. прич. разлистил, св. — вж. разлиствам. |
| разлистя се - разлистиш се, мин. св. разлистих се, мин. прич. разлистил се, св. — вж. разлиствам се. |
| различа - различиш, .мин. св. различих, мин. прич. различил, св. — вж. различавам. |
| различавам - различаваш, несв. и различа, св.; какво/кого, от какво/от кого. 1. Установявам разлика. Различавам умния от глупавия. Различавам п... |
| различен - различна, различно, мн. различни, прил. 1. Който се отделя със свои специфични особености от друг; нееднакъв, инакъв. Имам различе... |
| различие - мн. различия, ср. Разлика. |
| различим - различима, различимо, мн. различими, прил. Който лесно може да бъде различен, да се отдели, да се разпознае. |
| различителен - различителна, различително, мн. различителни, прил. Чрез който може да се установи различие, разлика; характерен, специфичен, отли... |
| разложа - разложиш, мин. св. разложих, мин. прич. разложил, св. — вж. разлагам. |
| разложен - разложена, разложено, мн. разложени, прил. Гнил, разплут. |
| разложение - мн. разложения, ср. 1. Разпадане, разделяне на съставните части. 2. Прен. Нравствен упадък; деморализация, поквара, развала. |
| разложителен - разложителна, разложително, мн. разложителни, прил. Който предизвиква разложение. |
| разломя - разломиш, мин. св. разломих, мин. прич. разломил, св. — вж. разломявам. |
| разломявам - разломяваш, несв. и разломя, св.; какво. Разчупвам, разтрошавам. |
| разлудея се - разлудееш се, мин. св. разлудях се, мин. прич. разлудял се, св. — вж. разлудявам се. |
| разлудувам се - разлудуваш се, св. Започвам силно да лудувам. |
| разлудявам се - разлудяваш се, несв. и разлудея се, св. Започвам силно да лудея. |
| разлъка - мн. разлъки, ж. Раздяла. |
| разлюбвам - разлюбваш, несв. и разлюбя, се.; кого/какво. Разг. Преставам, спирам да обичам, да любя. |
| разлюбя - разлюбиш, мин. св. разлюбих, мин. прич. разлюбил, св. — вж. разлюбвам. |
| разлюлея - разлюлееш, мин. св. разлюлях, мин. прич. разлюлял, св. — вж. разлюлявам. |
| разлюлявам - разлюляваш, несв. и разлюлея, св. 1. Какво/кого. Започвам да люлея, да клатя; разклащам. 2. Прен. Разг. Кого. Ядосвам до разтрепер... |
| разлютвам - разлютваш, несв. Разлютявам. |
| разлютя - разлютиш, мин. св. разлютих, мин. прич. разлютил, св. — вж. разлютявам. |
| разлютявам - разлютяваш, несв. и разлютя, св. 1. Какво. Правя да стане по-лют; подлютявам. 2. Прен. Кого. Разсърдвам, разядосвам силно; разгнев... |
| разлюшкам - разлюшкаш, св. — вж. разлюшквам. |
| разлюшквам - разлюшкваш, несв. и разлюшкам, св.; какво/кого. Започвам (силно) да люшкам; разлюлявам. |
| размажа - размажеш, мин. св. размазах, мин. прич. размазал, св. — вж. размазвам. |
| размазвам - размазваш, несв. и размажа, св. 1. Какво. Мажа в различни посоки на тънък пласт. Размазвам масло. 2. Какво. Смазвам. Размазах кома... |
| размах - само ед.1. Размахване. 2. Прен. Сила, широта, обхват, предприемчивост. Работи с размах. |
| размахам - размахаш, св. — вж. размахвам. |
| размахвам - размахваш, несв. и размахам, св.; какво. Махам нашироко, с голям обхват. Размахвам криле. — размахвам се/размахам се. Махам все по... |
| размацам - размацаш, св. — вж. размацвам. |
| размацвам - размацваш, несв. и размацам, св.; какво. Разцапвам. |