Буква Р |
рева - ревеш, мин. св. ревах, мин. прич. ревал, несв. 1. За животно — издава протяжен силен вик. Лъвът реве. 2. Плача с глас. Престани да... |
реваксинация - само ед. Повторна ваксинация. |
реваксинирам - реваксинираш, несв. и св.; какво/ кого. Повторно ваксинирам. |
ревалоризация - само ед. Спец. В банковото дело — официално увеличаване паритета на съответна валута спрямо другите валути. |
реване - мн. реванета, ср. Вид сиропиран тестен сладкиш. |
реванш - само ед. 1. Отплата, възвръщане, възмездие, отмъщение. Търся реванш. 2. В спорта — възможност за победения да спечели в една повто... |
реваншизъм - само ед. Политика, която се стреми към нова борба, битка, война след претърпяно поражение. |
реванширам се - реваншираш се, несв. и св. Отплащам се, възвръщам (за) услуга, помощ и др. |
реваншист - мн. реваншисти, м. Привърженик на реваншизма. // прил. реваншистки, реваншистка, реваншистко, мн. реваншистки. |
реваншистка - мн. реваншистки, ж. Жена реваншист. |
реввам - ревваш, несв. и ревна, св. Внезапно започвам да рева, надавам рев. |
ревер - мн. ревери, (два) ревера, м. Подгънат навън на гърдите край на горна дреха — сако, палто, рокля и др. Широк ревер. |
реверанс - мн. реверанси, (два) реверанса, м. 1. Остар. Поклон (с приклякане) в знак на почит, уважение. 2. Прен. Обикн. мн. Прояви на почтит... |
реверсивен - реверсивна, реверсивно, мн. реверсивни, прил. Спец. Обръщаем. // същ. реверсивност, реверсивността, ж. |
реверсия - само ед. 1. Спец. В правото — връщане имот на притежател. 2. Спец. Промяна на движението на машина в обратна посока. |
ревешката - нареч. Ревешком. |
ревешком - нареч. С рев. Вървя ревешком. |
ревизирам - ревизираш, несв. и св.; какво/кого. Правя ревизия. |
ревизия - мн. ревизии, ж. 1. Проверка, преглед на работата на учреждение или на отделно лице с цел да се установи законосъобразността, прав... |
ревизор - мн. ревизори, м. Човек, който прави ревизия (в 1 знач.). // прил. ревизорски, ревизорска, ревизорско, мн. ревизорски. |
ревизорка - мн. ревизорки, ж. Жена ревизор. |
ревла - мн. ревли, ж. Пренебр. Ревлива жена. |
ревлив - ревлива, ревливо, мн. ревливи, прил. Който много често и без повод реве, плаче. Ревливо дете. |
ревльо - мн. ревльовци, м. Пренебр. Ревлив човек. |
ревматизъм - само ед. Остро възпалително заболяване на ставите и сърдечно-съдовата система, съпроводено с отичане и остри болки. // прил. ревма... |
ревна - ревнеш, мин. св. ревнах, мин. прич. ревнал, св. — вж. реввам. |
ревна се - ревнеш се, мин. св. ревнах се, мин. прич. ревнал се, несв. Диал. Харесвам се, нравя се. |
ревнив - ревнива, ревниво, мн. ревниви, прил. 1. Който лесно проявява ревност, често без повод. Ревнив съпруг. 2. Който изразява ревност. |
ревнивец - мн. ревнивци, м. Човек, който често проявява ревност; ревнив човек. |
ревнивка - мн. ревнивки, ж. Жена ревнивец. |
ревниво - нареч. 1. По начин, който издава ревност,. Гледа я ревниво. 2. Старателно, грижливо, ревностно. |
ревнивост - ревнивостта, само ед., ж. Ревност. |
ревнител - ревнителят, ревнителя, мн. ревнители, м. Човек, който проявява ревност; радетел. |
ревнителка - мн. ревнителки, ж. Жена ревнител. |
ревност - ревността, самоед.,ж. 1. Болезнено мъчително чувство на недоверие, на съмнение в обичта на любимо същество, в неговата вярност. Ре... |
ревнувам - ревнуваш, несв.; кого. Изпитвам ревност. Мъжът и я ревнува. |
револвер - мн. револвери, (два) револвера, м. Малко ръчно огнестрелно оръжие с въртящ се барабан за патроните. // прил. револвереи, револверн... |
революционер - мн. революционери, м. 1. Човек, който подготвя революция, бунт и др. и/или участва в тях. Поет революционер. 2. Човек, който осъ... |
революционерка - мн. революционерки, ж. Жена революционер. |
революционизирам - революционизираш, несв.; кого/какво. Подтиквам към революция, създавам революционна настройка. |