| Буква Р |
|---|
| равнодушие - само ед. Качество и състояние на равнодушен; безразличие. Изпълнен с равнодушие. |
| равнозначен - равнозначна, равнозначно, мн. равнозначни, прил. Който има еднакво значение с друг. Равнозначни думи. // същ. равнозначност, равно... |
| равнозначещ - равнозначеща, равнозначещо, мн. равнозначещи, прил. Равнозначен, равностоен. |
| равномерен - равномерна, равномерно, мн. равномерни, прил. Който е постоянен, на еднакви интервали, без големи отклонения в размерите, скоростт... |
| равноправен - равноправна, равноправно, мн. равноправни, прил. Който притежава еднакви, равни права с друг. |
| равноправие - само ед. Състояние на равноправен; равенство. Равноправие на жената и мъжа. |
| равнораменен - равнораменна, равнораменно, мн. равнораменни, прил. За лост, везни — с еднакво дълги страни. |
| равносилен - равносилна, равносилно, мн. равносилни, прил. Изцяло сходен с друг; равнозначен, тъждествен. |
| равносметка - мн. равносметки, ж. 1. Окончателна сметка с отчитане на приходите и разходите; баланс. 2. Прен. Отчитане на всички положителни и... |
| равностоен - равностойна, равностойно, мн. равностойни, прил. Който е с еднаква, равна стойност на нещо друго; равноценен. Равностоен противник... |
| равностранен - равностранна, равностранно, мн. равностранни, прил. Който е с еднакви, равни страни. Равностранен триъгълник. // същ. равностранно... |
| равноцветен - равноценна, равноценно, мн. равноценни, прил. Който е с еднаква, равна цена с нещо друго; равностоен. // същ. равноценност, равноц... |
| равня - равниш, мин. св. равних, мин. прич. равнил, св. — вж. равнявам. |
| равнявам - равняваш, несв. и равня, св.; какво. 1. Правя нещо да стане равно; изравнявам. Равнявам крачките си. 2. Правя равнение на гроб. — ... |
| рагу - мн. рагута, ср. 1. Ястие от задушено месо със зеленчуци. 2. Животински кости, от които почти е отстранено месото. |
| радар - мн. радари, (два) радара, м. Електронен уред за откриване на местоположението на различни невидими обекти във водата, във въздуха ... |
| радвам - радваш, несв.; кого. Предизвиквам, доставям радост, удоволствие. Радвам майка си. — радвам се. 1. Изпитвам радост; радостен съм, в... |
| радетел - радетелят, радетеля, мн. радетели, м. Човек, който радее за нещо. |
| радетелка - мн. радетелки, ж. Жена радетел. |
| радея - радееш, мин. св. радях, мин. прич. радял, несв. Боря се, грижа се за нещо; милея. |
| ради - предлог. Остар. Заради. Ради бога. |
| радиален - радиална, радиално, мн. радиални, прил. Който има лъчи, които излизат от един център и се насочват в различни посоки. |
| радиатор - мн. радиатори, (два) радиатора, м. 1. Приспособление за отопление, което се състои от свързани метални кухини, през които преминав... |
| радиационен - радиационна, радиационно, мн. радиационни, прил. Който е свързан с радиация. Радиационни поражения. |
| радиация - само ед. 1. Излъчване на нещо от центъра във всички посоки. 2. Спец. Радиоактивно излъчване. Степен на радиация. |
| радий - радият, радия, само ед., м. Химически елемент, метал със силна радиоактивност. // прил. радиев, радиева, радиево, мн. радиеви. |
| радика - само ед. Растение глухарче. |
| радикал - мн. радикали, м. Привърженик на крайни, решителни действия. |
| радикален - радикална, радикално, мн. радикални, прил. Краен, най-силен и действен, засягащ основата на нещата; коренен, дълбок. Радикални мер... |
| радикализъм - само ед. 1. Спец. Политическо течение, което е за коренни промени в обществото. 2. Защитаване и прилагане на радикални мерки при р... |
| радикулит - само ед. Спец. Възпаление на коренчетата на нервите на гръбначния мозък. |
| радио - мн. радиа, ср. 1. Само ед. Система за връзка, която се осъществява чрез безжично предаване и приемане на звукове с помощта на еле... |
| радио- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до радио, напр.: радиолампа, радиопредаване, радиовръзка, радиосиг... |
| радиоактивен - радиоактивна, радиоактивно, мн. радиоактивни, прил. Който проявява радиоактивност. Радиоактивен елемент. |
| радиоактивност - радиоактивността, само ед., ж. Свойство на атомите на някои химически елементи да се разпадат, като отделят голямо количество енер... |
| радиоапарат - мн. радиоапарати, (два) радиоапарата, м. Апарат за приемане на радиовълни; радиоприемник. |
| радиовъзел - мн. радиовъзли, (два) радиовъзела, м. Апаратура за приемане и усилване на радиосигнал, както и мрежа за кабелно препредаване, коят... |
| радиовълна - мн. радиовълни, ж. Електромагнитна вълна, която служи за безжично предаване и приемане на сигнали на разстояние. |
| радиограма - мн. радиограми, ж. Телеграма, предадена по радиото. |
| радиозасечник - мн. радиозасечници, (два) радиозасечника, м. Уред за засичане на (неизвестен) радиопредавател; радиопеленгатор. |