| Буква Р |
|---|
| радиоклуб - мн. радиоклубове, (два) радиоклуба, м. Клуб на радиолюбители. |
| радиолампа - мн. радиолампи, ж. Електронна лампа, използвана в радиотехниката. |
| радиолечение - мн. радиолечения, ср. Лечение чрез радиоактивно облъчване. |
| радиолог - мн. радиолози, м. Специалист по радиология. |
| радиология - само ед. Наука за енергията, получена при разпадането на радиоактивни елементи, и за нейното приложение в медицинската практика. |
| радиолокатор - мн. радиолокатори, (два) радиолокатора, м. Устройство за откриване на различни обекти чрез радиолокация. |
| радиолокация - само ед. Определяне местоположението на обектите чрез облъчване с радиовълни. |
| радиометрия - само ед. 1. Дял от физиката, който се занимава със средствата и начините за измерване на лъчистата енергия. 2. Спец. Начин за търс... |
| радиопеленгатор - мн. радиопеленгатори, (два) радиопеленгатора, м. Радиозасечник. |
| радиопират - мн. радиопирати, м. Човек, който се включва и води предавания на определени радиовълни, без да има регистрирана радиостанция // съ... |
| радиопредавател - радиопредавателят, радиопредавателя, мн. радиопредаватели, (два) радиопредавателя, м. Апаратура за произвеждане и предаване на рад... |
| радиоприемник - мн. радиоприемници, (два) радиоприемника, м. Апарат за приемане на радиовълни и трасформирането им в звукове; радиоапарат. |
| радиостанция - мн. радиостанции, ж. 1. Апаратура, инсталация за предаване и приемане на сигнали, на информация посредством радиовълни. 2. Уред за... |
| радиотелеграф - обикн. ед. Система за телеграфна връзка посредством радиовълни; безжичен телеграф. |
| радиотелеграфист - мн. радиотелеграфисти, м. Човек, който предава или приема по радиотелеграф; радист. |
| радиотелеграфистка - мн. радиотелеграфистки, ж. Жена радиотелеграфист. |
| радиотерапия - само ед. Лекуване с радиоактивни елементи. |
| радиотехник - мн. радиотехници, м. Специалист по радиотехника. |
| радиотехника - само ед. 1. Наука за електромагнитните колебания и радиовълните, както и за тяхното приложение в практиката. 2. Съвкупност от ради... |
| радиоточка - мн. радиоточки, ж. Домашен високоговорител. |
| радиотранслация - мн. радиотранслации, ж. Препращане на радио сигнали. |
| радиоуредба - само ед. Апаратура за приемане и усилване на радиосигнали с цел озвучаване на големи помещения, селища и др. |
| радиофикация - само ед. Снабдяване, оборудване с приспособления за радиовръзка. |
| радиофицирам - радиофицираш, несв. и св.; какво. Снабдявам, обзавеждам с приспособления за радиовръзка. Радиофицирахме района. |
| радист - мн. радисти, м. Радиотелеграфист. |
| радистка - мн. радистки, ж. Жена радист. |
| радиус - обикн. ед. 1. Спец. В геометрията - права линия, която съединява центъра с коя да е точка от окръжност или от повърхността на къл... |
| радост - радостта, мн. радости, ж. 1. Само ед. Чувство на вътрешно задоволство, удоволствие, което се изразява с вълнение, възбуда. Голяма ... |
| радостен - радостна, радостно, мн. радостни, прил. 1. Който е обхванат от радост. Радостно дете. 2. Който предизвиква радост. Радостно събити... |
| радушен - радушна, радушно, мн. радушни, прил. Изпълнен с радушие. Радушен разговор. // същ. радушност, радушността, ж. |
| радушие - само ед. Непринудена любезност, сърдечно отношение при приемане на гости или при услуга; радушност. |
| раждаемост - раждаемостта, само ед., ж. Степен на ражданията в определено време (за определено общество). Висока раждаемост. |
| раждам - раждаш, несв. и родя, св. 1. Добивам рожба, ставам майка. Роди вчера. Роди го в неделя. 2. За растение, почва — давам плод. Ябълка... |
| раждам се - раждаш се, несв. и родя се, св. 1. Появявам се на света, започвам да живея като отделно същество. 2. За растение — пониквам, израс... |
| раз - нареч. Веднъж. Разбирам от раз. Раз-два. |
| раз- - представка. В състава на глаголи със значение: 1. Разпространение на действието в различни посоки центробежно, напр.: разбягвам се... |
| разбера - разбереш, мин. св. разбрах, мин. прич. разбрал, св. - вж. разбирам. |
| разбеснея се - разбеснееш се, мин. св. разбеснях се, мин. прич. разбеснял се, св. — вж. разбеснявам се. |
| разбеснявам се - разбесняваш се, несв. и разбеснея се, св. Започвам (силно) да беснея. |
| разбесувам се - разбесуваш се, св. За женско животно, особено за куче — събирам мъжки около себе си, защото съм разгонен. |