| Буква Р |
|---|
| раздухам - раздухаш, св. — вж. раздухвам. |
| раздухвам - раздухваш, несв. и раздухам, св. 1. Какво. С духане разпръсквам на разни страни. Раздухвам пепелта. 2. Какво. С духане разпалвам п... |
| раздуя - раздуеш, мин. св. раздух, мин. прич. раздул, св. — вж. раздувам. |
| раздърпам - раздърпаш, св. — вж. раздърпвам. |
| раздърпвам - раздърпваш, несв. и раздърпам, св.; какво. 1. Дърпам на различни страни. Раздърпвам вълна. 2. Дърпам от различни страни, та разреж... |
| раздявам - раздяваш, несв. и раздяна, св.; какво. 1. Свалям от гърба си нещо задянато. 2. Изваждам нещо вдянато. |
| раздяла - мн. раздели, ж. 1. Разделяне с близки. 2. Време, през което човек е разделен от близките си. Нашата раздяла беше кратка. |
| раздяна - разденеш, мин. св. раздянах, мин. прич. раздянал, св. — вж. раздявам. |
| разединен - разединена, разединено, мн. разединени, прил. Който не е единен. Разединена страна. // същ. разединеност, разединеността, ж. |
| разединение - мн. разединения, ср. Разединяване. |
| разединя - разединиш, мин. св. разединих, мин. прич. разединил, св. — вж. разединявам. |
| разединявам - разединяваш, несв. и разединя, св.; какво/кого. Нарушавам единството; разделям. |
| разжалвам - разжалваш, несв. Спец. Отнемам военен чин. |
| разжалвам се - разжалваш се, несв. и разжаля се, св. Обхваща ме все по-силна жал; разтъжавам се. |
| разжаля се - разжалиш се, мин. св. разжалих се, мин. прич. разжалил се, св. — вж. разжалвам се. |
| разжарвам се - разжарваш се, несв. и разжаря се, св. 1. За огън — разгорява се и се получава жар. 2. Прен. Разг. Обхваща ме жар, силна страст. |
| разжаря се - разжариш се, мин. св. разжарих се, мин. прич. разжарил се, св. — вж. разжарвам се. |
| разженвам - разженваш, несв. и разженя, св.; кого. Разг. Развалям годеж, брак; развеждам. — разженвам се/разженя се. Развеждам се. |
| разженя - разжениш, мин. св. разжених, мин. прич. разженил, св. — вж. разженвам. |
| раззеленея се - раззеленееш се, мин. св. раззеленях се, мин. прич. раззеленял се, св. — вж. раззеленявам се. |
| раззеленя се - раззелениш се, мин. св. раззелених се, мин. прич. раззеленил се, св. Раззеленея се. |
| раззеленявам се - раззеленяваш се, несв. и раззеленея се, св. Постепенно ставам зелен, покривам се със зеленина. |
| раззема - разземеш, мин. св. раззех, мин. прич. раззел, св. — вж. разземам. |
| разземам - разземаш, несв. и раззема, св.; какво. Вземам малко по малко от нещо, докато се свърши. |
| разигравам - разиграваш, несв. и разиграя, св. 1. Каквокого. Правя така, че нещо или някой да започне да играе. Разигравам кон. Разигравам сърц... |
| разиграя - разиграеш, мин. св. разиграх, мин. прич. разиграл, св. — вж. разигравам. |
| разисквам - разискваш, несв.; какво. Разменям мисли по определен проблем с други хора; разглеждам, обсъждам. Разисквам закон. |
| разкажа - разкажеш, мин. св. разказах, мин. прич. разказал, св. — вж. разказвам. |
| разказ - мн. разкази, (два) разказа, м. 1. Разказване (на някаква случка). Чух разказа му. 2. Спец. Късо художествено произведение в проза,... |
| разказвам - разказваш, несв. и разкажа, св.; какво, на кого. С думи описвам, обяснявам случки и истории, на които съм бил свидетел, които съм ... |
| разказвателен - разказвателна, разказвателно, мн. разказвателни, прил. Разказен, повествователен. |
| разказвач - мн. разказвачи, м. 1. Човек, който (умее да) разказва. 2. Автор на разкази (във 2 знач.). // прил. разказвачески, разказваческа, р... |
| разказвачка - мн. разказвачки, ж. Жена разказвач. |
| разкайвам се - разкайваш се, несв. и разкая се, св. 1. За какво. Обхваща ме разкаяние. 2. Разг. Съжалявам. |
| разкалвам - разкапваш, несв. и разкалям, св.; какво. Правя да стане кален. Дъждът разкаля земята. — разкалвам се/разкалям се. Ставам кален. Ул... |
| разкалугеря - разкалугериш, мин. св. разкалугерих, мин. прич. разкалугерил, св. — вж. разкалугерявам. |
| разкалугерявам - разкалугеряваш, несв. и разкалугеря, св.; кого. Отнемам калугерски сан; разпопвам. — разкалугерявам се/ разкалугеря се. Отказвам с... |
| разкалям - разкаляш, св. — вж. разкалвам. |
| разкандърдисам - разкандърдисаш, св. — вж. разкандърдисвам. |
| разкандърдисвам - разкандърдисваш, несв. и разкандърдисам, св.; кого. Разг. С думи карам някого да се откаже от нещо; разубеждавам. |