| Буква Р |
|---|
| раздалечавам - раздалечаваш, несв. и раздалеча, св.; какво/кого. Увеличавам разстоянието между предмети, хора. Раздалечавам масите в стола. Разда... |
| раздам - раздадеш, мин. св. раздадох, мин. прич. раздал, св. — вж. раздавам. |
| раздвижа - раздвижиш, мин. св. раздвижих, мин. прич. раздвижил, св. — вж. раздвижвам. |
| раздвижвам - раздвижваш, несв. и раздвижа, св. 1. Какво/кого. Започвам да движа нещо, принуждавам го да се движи. Раздвижвам крак. 2. Прен. К... |
| раздвиженост - раздвижеността, само ед., ж. Действеност, движение. Творбата се характеризира с голяма раздвиженост. |
| раздвоен - раздвоена, раздвоено, мн. раздвоени, прил. Който се раздвоява, колебае се, не взема решение. |
| раздвоение - само ед. 1. Раздвояване. 2. Раздвоеност. Обхваща ме раздвоение. |
| раздвоеност - раздвоеността, само ед., ж. 1. Душевно състояние на колебание при избор между две възможни неща. 2. Психическо заболяване, при кое... |
| раздвоя - раздвоиш, мин. св. раздвоих, мин. прич. раздвоил, св. — вж. раздвоявам. |
| раздвоявам - раздвояваш, несв. и раздвоя, св. 1. Какво. Разделям едно съставно цяло на две части. Раздвоявам конец. 2. Прен. Кого. Предизвиквам... |
| раздел - мн. раздели, (два) раздела, м. Част, дял, подразделение. Книгата се състои от два раздела. |
| разделение - мн. разделения, ср. Разделяне, разграничаване. Разделение на трите власти. |
| разделителен - разделителна, разделително, мн. разделителни, прил. Който служи за разделяне. Разделителна линия. |
| разделя - разделиш, мин. св. разделих, мин. прич. разделил, св. - вж. разделям. |
| разделям - разделяш, несв. и разделя, св. 1. Какво. Деля на части цялост или множество. Разделям имот. 2. Какво/кого. Разпределям. Разделям х... |
| раздера - раздереш, мин. св. раздрах, мин. прич. раздрал, св. — вж. раздирам. |
| раздигам - раздигаш, несв. и раздигна, св.; какво. Вдигам много неща и ги нося на друго място; разтребвам. Раздйгам чергите от стаите. Раздиг... |
| раздигна - раздигнеш, мин. св. раздигнах, мин. прич. раздигнал, св. — вж. раздигам. |
| раздипля - раздиплиш, мин. св. раздиплих, мин. прич. раздиплил, св. — вж. раздиплям. |
| раздиплям - раздипляш, несв. и раздипля, св.; какво. Разгръщам, разтварям нещо надиплено. Раздиплям чеиз. |
| раздирам - раздираш, несв. и раздера, св.; какво. 1. Разделям на части чрез дране. Раздирам рокля. 2. Причинявам външна рана чрез одраскване ... |
| раздор - само ед. Вражда, борба, породена от неразбирателство. |
| раздорник - мн. раздорници, м. Човек, който предизвиква раздор. |
| раздразвам - раздразваш, несв. Раздразням. |
| раздразнен - раздразнена, раздразнено, мн. раздразнени, прил. 1. Който е увеличен чрез дразнене; възбуден. Раздразнен апетит. 2. Който е обхван... |
| раздразнение - мн. раздразнения, ср. Силна възбуда, предизвикана от отрицателни преживявания. Обхванат от раздразнение. |
| раздразнителен - раздразнителна, раздразнително, мн. раздразнителни, прил. Който лесно се дразни; сприхав, нервен, избухлив. Раздразнителен човек. ... |
| раздразня - раздразниш, мин. св. раздразних, мин. прич. раздразнил, св. — вж. раздразням. |
| раздразням - раздразняш, несв. и раздразня, св. 1. Какво/кого. Чрез дразнене довеждам до състояние на гняв, недоволство; разсърдвам, разлютявам... |
| раздран - раздрана, раздрано, мн. раздрани, прил. Разкъсан чрез дране. Раздрани дрехи. |
| раздробен - раздробена, раздробено, мн. раздробени, прил. Който е разделен на малки части. Раздробена земя.//същ. раздробеност, раздробеността... |
| раздробя - раздробиш, мин. св. раздробих, мин. прич. раздробил, св. — вж. раздробявам. |
| раздробявам - раздробяваш, несв. и раздробя, св.; какво. Разделям на по-дребни части. Раздробявам хляб. Раздробявам земя. |
| раздрусам - раздрусаш, св. — вж. раздрусвам. |
| раздрусвам - раздрусваш, несв. и раздрусам, св. 1. Какво. Друсам силно и продължително; разтърсвам, разлюлявам. Раздрусах ябълката. 2. Прен. Ка... |
| раздрънкам - раздрънкаш, св. — вж. раздрънквам. |
| раздрънквам - раздрънкваш, несв. и раздрънкам, св.; какво. 1. Разлюлявам силно нещо, което дрънка, за да издаде звук. Раздрънквам звънци. 2. Раз... |
| раздувам - раздуваш, несв. и раздуя, св. 1. Какво. Увеличавам обема на нещо чрез вкарване на въздух или газ; издувам, надувам. 2. Прен. Преув... |
| раздумам - раздумаш, св. — вж. раздумвам. |
| раздумвам - раздумваш, несв. и раздумам, св.; кого. 1. Разг. Утешавам с разговор. Ще седна да го раздумам. 2. Разубеждавам. |