мн. редици, ж. 1. Разположени в права
линия същества или еднородни предмети; ред, низ,
верига,
върволица. Войнишки редици. 2.
Значителен брой от еднородни неща, събития, явления, следващи едно след друго; ред, поредица. Редица случайности ме доведоха до истината. 3. Само мн. Състав. Много нови хора попълниха редиците им.