| Буква Р |
|---|
| рапорт - мн. рапорти, (два) рапорта, м. Писмено или устно служебно съобщение до висшестоящата организация, до по-старшия офицер и др. под.;... |
| рапортувам - рапортуваш, несв. Правя рапорт, обикн. устен; донасям, докладвам. |
| рапсодия - мн. рапсодии, ж. Инструментална музикална творба върху фолклорни мотиви. |
| раса - мн. раси, ж. 1. Исторически установена част от човечеството, която се обединява от общ произход, засвидетелстван от общи антрополо... |
| расизъм - само ед. Антинаучна теория, която дели расите (и националностите) на висши и низши, на пълноценни и непълноценни въз основа на физ... |
| расист - мн. расисти, м. Привърженик на расизма. // прил. расистки, расистка, расистко, мн. расистки. |
| расистка - мн. расистки, ж. Жена расист. |
| расна - раснеш, мин. св. раснах, мин. прич. раснал, несв. Раста. |
| расо - мн. раса, ср. Горна попска дреха по модела на дълга роба. |
| раста - растеш, мин. св. растох, мин. прич. расъл, несв. 1. Ставам по-голям на възраст и на ръст; израствам, пораствам. 2. Увеличавам се п... |
| растеж - само ед. 1. Израстване, порастване. Забавен растеж. 2. Прен. Подем, напредък, просперитет. Небивал растеж в икономиката. |
| растение - мн. растения, ср. Неподвижно закрепен организъм, който се храни с неорганически вещества от почвата и въздуха посредством корен, с... |
| растениевъд - мн. растениевъди, м. Човек, който отглежда, въди растения. |
| растениевъдство - само ед. Подразделение в селското стопанство на една страна, което се занимава с отглеждане на растения. |
| растителен - растителна, растително, мн. растителни, прил. 1. Който се отнася до растение. Растителни клетки. 2. Който се добива от растения. Р... |
| растителност - растителността, само ед., ж. 1. Всички растения по земята или в някоя местност; флора. Буйна растителност. Горска растителност. 2.... |
| рат - ратта, само ед., ж. Остар. 1. Война, битка. 2. Войска. // прил. ратен, ратна, ратно, мн. ратни. |
| рата - само ед. Вноска за погасяване на дълг. |
| ратай - ратаят, ратая, мн. ратаи, м. Слуга, който работи земеделска работа, но помага и вкъщи. // прил. ратайски, ратайска, ратайско, мн. ... |
| ратайкиня - мн. ратайкини, ж. Жена ратай. |
| ратайствам - ратайстваш, несв. Изпълнявам ратайски функции. |
| ратайствувам - ратайствуваш, несв. Ратайствам. |
| ратификация - мн. ратификации, ж. Окончателно утвърждаване на международен договор, подписан от упълномощени лица, от правителствата, парламента... |
| ратифицирам - ратифицираш, несв. и св.; какво. Правя ратификация. |
| ратник - мн. ратници, м. 1. Поборник, деятел. Ратник на справедливост. 2. Остар. Воин, боец. |
| ратница - мн. ратници, ж. Жена ратник. |
| ратувам - ратуваш, несв.; за какво. 1. Боря се за някаква идея с обществена значимост. Ратувам за мир. 2. Остар. Бия се, водя война. |
| рафинерия - мн. рафинерии, ж. Фабрика за рафиниране. |
| рафинирам - рафинираш, несв. и св.; какво. Пречиствам от примеси чрез специални процеси. Рафинирам захар. // същ. рафиниране, ср. |
| рафиниран - рафинирана, рафинирано, мн. рафинирани, прил. 1. Пречистен. 2. Прен. Изтънчен, издържан, възпитан, изискан. Рафинирани обноски. ... |
| рафт - рафтът, рафта, мн. рафтове, (два) рафта, м. Полица на стена или в библиотека, шкаф; лавица. Сложи кутията с кафето на горния рафт. |
| рахат - само ед. Разг. 1. Спокойствие, блаженство, мир. 2. Прил., неизм. Спокоен, блажен. Бъди рахат! |
| рахатлък - само ед. Спокойствие, охолство, блаженство, безгрижие; рахат. |
| рахит - само ед. Детска болест в ранна възраст, която се дължи на липса на витамин D и на слабо минерализиране на костите, довеждащо до из... |
| рахитизъм - само ед. Рахит. |
| рахитик - мн. рахитици, м. Човек, който боледува или е бил болен от рахит. |
| рахитичен - рахитична, рахитично, мн. рахитични, прил. 1. Който е болен от рахит. 2. Който е предизвикан от рахит. Рахитични изкривявания. 3. ... |
| рахитичка - мн. рахитички, ж. Жена рахитик. |
| рационален - рационална, рационално, мн. рационални, прил. Разумен, полезен, целесъобразен. Рационален поглед върху нещата. Рационално предложе... |
| рационализатор - мн. рационализатори, м. Човек, който прави рационализация. // прил. рационализаторски, рационализаторска, рационализаторско, мн. р... |