| Буква Р |
|---|
| размърдам - размърдаш, св. — вж. размърдвам. |
| размърдвам - размърдваш, несв. и размърдам, св. 1. Какво. Чрез мърдане в различни посоки разклащам; разбутвам. 2. Какво/кого. Карам да се движи... |
| размътвам - размътваш, несв. и размътя, св.; какво. Правя да стане мътен. Размътвам виното. • Размътвам главата/ума. 1. За алкохолно питие — з... |
| размътя - размътиш, мин. св. размътих, мин. прич. размътил, св. — вж. размътвам. |
| размяна - мн. размени, ж. 1. Разменяне. 2. Обмен на стоки. Натурална размяна. |
| разнасям - разнасяш, несв. и разнеса, св. 1. Какво/ кого. Нося в различни посоки (и оставям на различни места). Разнасям кореспонденция. Защо... |
| разнебитвам - разнебитваш, несв. и разнебитя, св. 1. Какво. Повреждам, увреждам изцяло; съсипвам, разрушавам, сривам. 2. Прен. Какво/ кого. Разс... |
| разнебитен - разнебитена, разнебитено, мн. разнебитени, прил. 1. Съсипан, повреден, разбит, порутен. Разнебитен гардероб. 2. Разстроен, сломен,... |
| разнебитя - разнебитиш, мин. св. разнебитих, мин. прич. разнебитил, св. — вж. разнебитвам. |
| разнежвам - разнежваш, несв. и разнежа, св.; кого. Правя да стане нежен, да прояви любовта си, да не е строг и суров; разчувствам, затрогвам, ... |
| разнежен - разнежена, разнежено, мн. разнежени, прил. Който е изпаднал в умиление, който се е разнежил; разчувстван, трогнат. // същ. разнеже... |
| разнеса - разнесеш, мин. св. разнесох, мин. прич. разнесъл, св. — вж. разнасям. |
| разни - само мн., прил. 1. Различни, разнообразни, всевъзможни. Говорим си разни работи. 2. Като точка в дневния ред или раздел във вестни... |
| разнищвам - разнищваш, несв. и разнищя, св. 1. Какво. Изтеглям, издърпвам или скъсвам с дърпане нишки на някаква тъкан или на плетиво. Разнищв... |
| разнищя - разнищиш, мин. св. разнищих, мин. прич. разнищил, св. — вж. разнищвам. |
| разно- - Първа съставна част на сложни думи със значение различен, отличаващ се, напр. разно-звучен, разнокалибрен, разноплеменен, разноцве... |
| разновиден - разновидна, разновидно, мн. разновидни, прил. Който е с различен вид или различен по вид; разнообразен. |
| разновидност - разновидността, мн. разновидности, ж. Нещо, което има свои специфични особености в рамките на общото; вариант, подвил, модификация... |
| разногласен - разногласна, разногласно, мн. разногласни, прил. 1. В който има различни, разнообразни гласове. Разногласно пеене. 2. Който се отн... |
| разногласие - мн. разногласия, ср. Несходство, различие в мненията, в разбиранията, в мислите. |
| разноглед - разногледа, разногледо, мн. разногледи, прил. На когото очите гледат в различни посоки; кривоглед. // същ. разногледство, ср. |
| разноезичен - разноезична, разноезично, мн. разноезични, прил. 1. Който ползва или в който се ползват различни езици. Разноезична държава. 2. Ко... |
| разноезичие - само ед. 1. Съществуване на различни езици в една общност. 2. Прен. Неразбирателство, разногласие. |
| разнокалибрен - разнокалибрена, разнокалибрено, мн. разнокалибрени, прил. 1. Който е с различен калибър. Разнокалибрени пушки. 2. Прен. В който ел... |
| разнолик - разнолика, разнолико, мн. разнолики, прил. Който е с различни лица; разнообразен. Разнолика публика. |
| разнообразен - разнообразна, разнообразно, мн. разнообразни, прил. 1. Който е различен по образ, по външна или по вътрешна характеристика. Разноо... |
| разнообразя - разнообразиш, мин. св. разнообразих, мин. прич. разнообразил, св. — вж. разнообразявам. |
| разнообразявам - разнообразяваш, несв. и разнообразя, св.; какво. Правя да стане разнообразен. Разнообразявам обстановката. |
| разнороден - разнородна, разнородно, мн. разнородни, прил. Който се различава по своите признаци и свойства, най-вече по състав и по характер; ... |
| разнос - само ед. Разнасяне. // прил. разносен, разносна, разносно, мн. разносни. Разносна търговия. |
| разносвач - мн. разносвачи, м. 1. Човек, който разнася различни неща на различни места. 2. Пощенски служител, който разнася кореспонденцията и... |
| разносвачка - мн. разносвачки, ж. Жена разносвач. |
| разноски - само мн. Необходими парични средства за изразходване с определена цел; разход, издръжка. |
| разностранен - разностранна, разностранно, мн. разностранни, прил. 1. Спец. Който има различни по големина страни. Разностранен триъгълник. 2. Пр... |
| разоблачава се - несв. и разоблачи се, св.; безл. Разсейват се облаците по небето, става ясно. |
| разоблачи се - мин. св. разоблачи се, мин. прич. разоблачило се, св. — вж. разоблачава се. |
| разоблича - разобличиш, мин. св. разобличих, мин. прич. разобличил, св. — вж. разобличавам. |
| разобличавам - разобличаваш, несв. и разоблича, св.; кого. Разкривам публично истината за някого или за нещо; изобличавам. Разобличих престъпника... |
| разобличение - мн. разобличения, ср. Разобличаване. |
| разобличител - разобличителят, разобличителя, мн. разобличители, м. Човек, който разобличава. |