Буква Р |
разфилософствам се - разфилософстваш се, св. Разг. Пренебр. Започвам прекалено много да философствам, да говоря. Какво си се разфилософствал! |
разфилософствувам се - разфилософствуваш се, св. Разфилософствам се. |
разформирам - разформираш, несв. и св.; какво. Развалям, разтурям нещо оформено, формирано (обикн. войскова единица); разпускам. Разформираха ро... |
разформирувам - разформируваш, несв. и св. Разформирам. |
разфуча се - разфучиш се, мин. св. разфучах се, мин. прич. разфучал се, св. — вж. разфучавам се. |
разфучавам се - разфучаваш се, несв. и разфуча се, св. Започвам да фуча. |
разхайтвам - разхайтваш, несв. и разхайтя, св.; кого. Не държа строго, глезя, та правя разхайтен, хайта. — разхайтвам се/ разхайтя се. Ставам р... |
разхайтен - разхайтена, разхайтено, мн. разхайтени, прил. Който не е дисциплиниран, примерен; изхайлазен, безпътен, разпуснат. Разхайтена млад... |
разхайтя - разхайтиш, мин. св. разхайтих, мин. прич. разхайтил, св. — вж. разхайтвам. |
разхалтавя - разхалтавиш, мин. св. разхалтавих, мин. прич. разхалтавил, св. — вж. разхалтавям. |
разхалтавям - разхалтавяш, несв. и разхалтавя, св.; какво. Разг. Правя да стане по-свободен, отпуснат; разхлабвам, отпускам. |
разхвърля - разхвърлиш, мин. св. разхвърлих, мин. прич. разхвърлил, св. — вж. разхвърлям. |
разхвърлям - разхвърляш, несв. и разхвърля, св.; какво. 1. Хвърлям в различни посоки, на различни страни; разпръсквам, разпилявам. Разхвърлихме... |
разхвърлян - разхвърляна, разхвърляно, мн. разхвърляни, прил. 1. Неподреден. Разхвърляна къща. 2. Прен. Нелогичен, несвързан, несисте-матизиран... |
разхитител - разхитителят, разхитителя, мн. разхитители, м. Човек, който разхищава; прахосник, разсипник. |
разхитя - разхитиш, мин. св. разхитих, мин. прич. разхитил, св. — вж. разхищавам. |
разхищавам - разхищаваш, несв. и разхитя, св.; какво. Разпилявам имот, богатство; прахосвам, разсипвам. // същ. разхищаване, ср. |
разхищение - мн. разхищения, ср. Разхищаване. |
разхлабвам - разхлабваш, несв. и разхлабя, св.; какво. 1. Правя нещо стегнато, затегнато да стане отпуснато, хлабаво; разпускам, отслабвам, раз... |
разхлабя - разхлабиш, мин. св. разхлабих, мин. прич. разхлабил, св. — вж. разхлабвам. |
разхлада - само ед. Разхлаждане. |
разхладителен - разхладителна, разхладително, мн. разхладителни, прил. Който разхлажда. Разхладителни напитки. |
разхладя - разхладиш, мин. св. разхладих, мин. прич. разхладил, св. — вж. разхлаждам. |
разхладявам - разхладяваш, несв. Разхлаждам. |
разхлаждам - разхлаждаш, несв. и разхладя, св. 1. Какво. Правя да стане хладък. Разхладих млякото. 2. Кого/какво. Създавам условия да почувства... |
разхлипам се - разхлипаш се, св. — вж. разхлипвам се. |
разхлипвам се - разхлипваш се, несв. и разхлипам се, св. Започвам да хлипам. |
разхлопам се - разхлопаш се, св. — вж. разхлопвам се. |
разхлопан - разхлопана, разхлопано, мн. разхлопани, прил. Раздрънкан, разнебитен, повреден. Разхлопана каруца. |
разхлопвам се - разхлопваш се, несв. и разхлопам се, св. 1. Започвам все повече или все по-силно да хлопам. 2. Прен. Разг. Повреждам се, разнебитв... |
разход - мн. разходи, (два) разхода, м. 1. Материални средства, пари, които се дават за издръжка, за поддържане на нещо; разноски. Имам гол... |
разходвам - разходваш, несв.; какво. Изразходвам. |
разходка - мн. разходки, ж. Ходене пеша или кратко пътуване с цел отдих, почивка, забавление на открито. Отивам на разходка. |
разходя - разходиш, мин. св. разходих, мин. прич. разходил, св. — вж. разхождам. |
разхождам - разхождаш, несв. и разходя, св.; кого. Водя на разходка. Трябва да разходя детето. — разхождам се/разходя се. 1. Правя разходка. Р... |
разхубавея - разхубавееш, мин. св. разхубавях, мин. прич. разхубавял, св. — вж. разхубавявам. |
разхубавя - разхубавиш, мин. св. разхубавих, мин. прич. разхубавил, св. — вж. разхубавявам. |
разхубавявам - разхубавяваш, несв. и разхубавея, св. Ставам хубав; разхубавявам се. |
разцвет - само ед. Най-висока точка, висша степен в развитието; подем, процъфтяване, преуспяване, просперитет. Разцвет на икономиката. Разцв... |
разцветка - мн. разцветки, ж. Цвят, багра, нюанс или съчетание от цветове (обикн. върху платове, тапети, килими и др. под.); десен. Рокли в ра... |