Буква Р |
разсмивам - разсмиваш, несв. и разсмея, св.; кого. Предизвиквам смях, подтиквам към смях. Шегите му я разсмяха. — разсмивам се/разсмея се. Зап... |
разсол - само ед. 1. Кисело зеле. 2. Саламура. 3. Варено и осолено месо. |
разсроча - разсрочиш, мин. св. разсрочих, мин. прич. разсрочил, св. — вж. разсрочвам. |
разсрочвам - разсрочваш, несв. и разсроча, св.; какво. 1. Разпределям извършването на една работа (в частност изплащането на дълг) на отделни е... |
разсрочка - обикн. ед. Отсрочка. |
разстеля - разстелеш, мин. св. разстлах, мин. прич. растлал, св. — вж. разстилам. |
разстилам - разстилаш, несв. и разстеля, св.; какво. Постилам нещо огънато върху голяма площ или във всички посоки. Разстлах покривката. Разст... |
разстояние - мн. разстояния, ср. Отдалеченост в пространството или във времето; раздалеченост, дистанция, интервал, промеждутък. Разстоянието м... |
разстрел - мн. разстрели, (два) разстрела, м. Разстрелване. |
разстрелвам - разстрелваш, несв. и разстрелям, св.: кого. Стрелям с огнестрелно оръжие и убивам по заповед или според присъда. |
разстрелям - разстреляш, св. — вж. разстрелвам. |
разстроен - разстроена, разстроено, мн. разстроени, прил. 1. Чиято настройка е развалена. Разстроен телевизор. 2. Който е в лошо настроение; с... |
разстройвам - разстройваш, несв. и разстроя, св. 1. Какво. Нарушавам определен ред, строй, организация; обърквам. Разстроих войниците. Разстрои ... |
разстройство - само ед. 1. Нарушен ред, организация; смущение, объркване, безредие. Внасям разстройство. Причинявам разстройство в икономиката. 2... |
разстроя - разстроиш, мин. св. разстроих, мин. прич. разстроил, св. — вж. разстройвам. |
разстудя - разстудиш, мин. св. разстудих, мин. прич. разстудил, св. — вж. разстудявам. |
разстудявам - разстудяваш, несв. и разстудя, св.; какво. Правя да стане студен; разхлаждам. |
разстъпвам се - разстъпваш се, несв. и разстъпя се, св. Разг. Правя стъпки встрани, оттеглям се встрани, за да направя път; отмествам се. |
разстъпя се - разстъпиш се, мин. св. разстъпих се, мин. прич. разстъпил се, св. — вж. разстъпвам се. |
разсъблека - разсъблечеш, мин. св. разсъблякох, мин. прич. разсъблякъл, св. — вж. разсъбличам. |
разсъбличам - разсъбличаш, несв. и разсъблека, св.; кого. Събличам голямата част от дрехите или изцяло. Разсъблякох детето. - разсъбличам се/раз... |
разсъдителен - разсъдителна, разсъдително, мн. разсъдителни, прил. Който обича да разсъждава, да обмисля нещата; разсъдлив. // същ. разсъдителнос... |
разсъдлив - разсъдлива, разсъдливо, мн. разсъдливи, прил. Разсъдителен. // същ. разсъдливост, разсъдливостта, ж. |
разсъдък - само ед. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разум. Помрачен разсъдък. |
разсъдъчен - разсъдъчна, разсъдъчно, мн. разсъдъчни, прил. Който се отличава с преобладаване на разума над чувството. Разсъдъчна поезия. // същ... |
разсъдя - разсъдиш, мин. св. разсъдих, мин. прич. разсъдил, св. — вж. разсъждам. |
разсъждавам - разсъждаваш, несв. 1. Мисля логически, последователно, за да стигна до извод, до умозаключение; обмислям. Разсъждавам постоянно. 2... |
разсъждам - разсъждаш, несв. и разсъдя, св. Разсъждавам еднократно; обмислям. |
разсъждение - мн. разсъждения, ср. 1. Последователно свързани мисли, които водят до умозаключение. Дълбоки разсъждения. 2. Изказване. Неговите р... |
разсъмва се - несв. и разсъмне се, св.; безл. Става светло сутрин , започва денят; съмва се, развиделява се. |
разсъмне се - мин. св. разсъмна се, мин. прич. разсъмнало се, св. - вж. разсъмва се. |
разсънвам - разсънваш, несв. и разсъня, св.; кого. Правя да не може да заспи. Разсъних детето. — разсънвам се/разсъня се. Преодолявам съня си,... |
разсъня - разсъниш, мин. св. разсъних, мин. прич. разсънил, св. — вж. разсънвам. |
разсърдвам - разсърдваш, несв. и разсърдя, св.; кого/какво. Предизвиквам да се сърди; разядосвам. Разсърдих го с плача си. Разсърдих кучето, та... |
разсърдя - разсърдиш, мин. св. разсърдих, мин. прич. разсърдил, св. — вж. разсърдвам. |
разсъхвам се - разсъхваш се, несв. и разсъхна се, св. За дървен съд и др. — свивам се от пресъхване и получавам цепнатини, дупки между елементите... |
разсъхна се - разсъхнеш се, мин. св. разсъхнах се, мин. прич. разсъхнал се, св. — вж. разсъхвам се. |
разтварям - разтваряш, несв. и разтворя, св.; какво. 1. Отварям максимално широко. Разтварям прозорците. Разтварям очи. 2. Развързвам и отваря... |
разтвор - само ед. Течност, в която има равномерно разпределено вещество. Разтвор на син камък. |
разтворим - разтворима, разтворимо, мн. разтворими, прил. Който може да се разтвори. Разтворим материал. |