Буква Р |
разпръсна - разпръснеш, мин. св. разпръснах, мин. прич. разпръснал, св. — вж. разпръсвам. |
разпрягам - разпрягаш, несв. и разпрегна, св.; какво. Освобождавам впрегнато животно. |
разпуквам - разпукваш, несв. и разпукна, св.; какво. Правя да се пукне; пропуквам. — разпуквам се/разпукна се. 1. Пукам се на различни места. ... |
разпукна - разпукнеш, мин. св. разпукнах, мин. прич. разпукнал, св. — вж. разпуквам. |
разпус - само ед. Край на служба в църквата, когато хората излизат. |
разпускам - разпускаш, несв. и разпусна, св. 1. Кого/какво. Освобождавам (временно) от някакви задължения, давам отпуск. Разпуснаха учениците.... |
разпусна - разпуснеш, мин. св. разпуснах, мин. прич. разпуснал, св. — вж. разпускам. |
разпуснат - разпусната, разпуснато, мн. разпуснати, прил. 1. Хлабав, отпуснат, разхлабен, нестегнат. Разпуснати коси. 2. Прен. Разхайтен, разю... |
разпущам - разпущаш, несв. Разпускам. |
разпъвам - разпъваш, несв. и разпъна, св. 1. Какво. Обтягам, изпъвам, дърпам в различни посоки; разстилам, разтеглям. Разпъвам тесто. 2. Кого... |
разпъдя - разпъдиш, мин. св. разпъдих, мин. прич. разпъдил, св. — вж. разпъждам. |
разпъждам - разпъждаш, несв. и разпъдя, св.; кого/какво. Пъдя в различни посоки, на различни страни от себе си. Разпъдих кучетата. |
разпъна - разпънеш, мин. св. разпънах, мин. прич. разпънал, св. — вж. разпъвам. |
разпъпвам се - разпъпваш се, несв. и разпъпя се, св. За растение — разцъфтявам. |
разпъпя се - разпъпиш се, мин. св. разпъпих се, мин. прич. разпъпил се, св. — вж. разпъпвам се. |
разпътен - разпътна, разпътно, мн. разпътни, прил. Остар. Безпътен, развратен. // същ. разпътство, ср. |
разпятие - мн. разпятия, ср. 1. Разпъване. 2. Кръст, върху който е (изобразен) разпънатият Исус Христос. |
разработвам - разработваш, несв. и разработя, св.; какво. 1. Започвам да работя върху нещо, да го обработвам. Разработвам нефтени залежи. 2. Зад... |
разработка - мн. разработки, ж. Разработване. |
разработя - разработиш, мин. св. разработих, мин. прич. разработил, св. — вж. разработвам. |
разравям - разравяш, несв. и разровя, св. 1. Какво. Ровя и изхвърлям в различни посоки, на различни страни. Разравям земята с ръце. 2. Разг. ... |
разразя се - разразиш се, мин. св. разразих се, мин. прич. разразил се, св. — вж. разразявам се. |
разразявам се - разразяваш се, несв. и разразя се, св. Появявам се внезапно и се проявявам с голяма сила (обикн. за природни явления). Разрази се ... |
разраня - разраниш, мин. св. разраних, мин. прич. разранил, св. — вж. разранявам. |
разранявам - разраняваш, несв. и разраня, св.; какво. 1. Правя да се появи рана, отварям рана. 2. Развреждам съществуваща рана. |
разрасна се - разраснеш се, мин. св. разраснах се, мин. прич. разраснал се, св. — вж. разраствам се. |
разраста се - разрастеш се, мин. св. разрастох се, мин. прич. разрасъл се, св. Разрасна се. |
разраствам се - разрастваш се, несв. и разрасна се, св. Ставам по-голям, увеличавам се чрез растене (в различни посоки). Градът се разраства. |
разред - мн. разреди, (два) разреда, м. 1. Дял, клас, подразделение, група. 2. Категория, степен. Притежавам първи разред. |
разредя - разредиш, мин. св. разредих, мин. прич. разредил, св. — вж. разреждам. |
разрежа - разрежеш, мин. св. разрязах, мин. прич. разрязал, св. — вж. разрязвам. |
разреждам - разреждаш, несв. и разредя, св. 1. Какво. Правя да стане по-рядко, намалявам концентрацията. Разредено вино. Разреждам газове. 2. ... |
разрез - мн. разрези, (два) разреза, м. 1. Равнина, плоскост, през която е разрязан един предмет. Разрез на сърце. 2. Продълговат и тесен о... |
разресвам - разресваш, несв. и разреша, св.; какво. С ресане в различни посоки подреждам космите на коса, грива, брада. |
разреша - разрешиш, мин. св. разреших, мин. прич. разрешил, св. — вж. разрешавам. |
разрешавам - разрешаваш, несв. и разреша, св. 1. Какво, на кого. Давам свобода; позволявам, допускам. Разрешавам да отидеш на кино. 2. Какво. Н... |
разрешвам - разрешваш, несв. Разресвам. |
разрешение - мн. разрешения, ср. 1. Позволение. Искам разрешение. 2. Изход, решение. Намерих разрешение на проблема. |
разрешително - мн. разрешителни, ср. Документ, с който се позволява, разрешава нещо. Разрешително за сечене на дърва. |
разрив - обикн. ед. 1. Разкъсване на вътрешен орган (обикн. на сърдечния мускул). 2. Прен. Окончателна раздяла, свързана с прекъсване на вс... |