Буква Р |
разкапан - разкапана, разкапано, мн. разкапани, прил. 1. Който не е годен за употреба или за консумация; изгнил, разложен, сплут. 2. Прен. Ра... |
разкапвам се - разкапваш се, несв. и разкапя се, св. 1. Разлагам се вследствие на гниене; изгни-вам, прогнивам, разпадам се, скапвам се. Ябълките... |
разкапя се - разкапеш се, мин. св. разкапах се, мин. прич. разкапал се, св. — вж. разкапвам се. |
разкарам - разкараш, св. - вж. разкарвам. |
разкарвам - разкарваш, несв. и разкарам, се. 1.Каквокого. Карам в различни посоки и оставям на разни места. Разкарвам мляко по магазините. Раз... |
разкатавам - разкатаваш, несв. и разкатая, св. 1. Разг. Какво. Разгъвам. 2. Прен. Жарг. Кого. Пребивам, набивам. 3. Прен. Жарг. Кого. Смазвам, ... |
разкатая - разкатаеш, мин. св. разкатах, мин. прич. разкатал, св. — вж. разкатавам. |
разкахъря се - разкахъриш се, мин. св. разкахърих се, мин. прич. разкахърил се, св. — вж. разкахърявам се. |
разкахърявам се - разкахъряваш се, несв. и разкахъря се, св. Започвам да се кахъря. |
разкашкам - разкашкаш, св. — вж. разкашквам. |
разкашквам - разкашкваш, несв. и разкашкам, св.; какво. Правя на каша. — разкашквам се/разка-шкам се. Ставам на каша. Яденето се е разкашкало. |
разкашлям се - разкашляш се, св. Започвам все по-силно да кашлям. |
разкая се - разкаеш се, мин. св. разкаях се, мин. прич. разкаял се, св. — вж. разкайвам се. |
разкаяние - мн. разкаяния, ср. Признаване на грешка, на простъпка, на престъпление, на отклонение от някакви правила, свързано с дълбоко прежи... |
разквартирувам - разквартируваш, несв. и св.; кого. Разпределям по квартири. |
разквасвам - разквасваш, несв. и разквася, св.; какво. Намокрям леко нещо засъхнало (обикн. уста, гърло). // същ. разквасване, ср. |
разквасям - разквасяш, несв. Разквасвам. |
разкикотвам се - разкикотваш се, несв. и разкикотя се, св. Започвам (все по-силно) да се кикотя. |
разкикотя се - разкикотиш се, мин. св. разкикотих се, мин. прич. разкикотил се, св. — вж. разкикотвам се. |
разкисвам - разкисваш, несв. и разкисна, св.; какво. Кисна нещо, докато омекне. Разкисвам хляб. — разкисвам се/разкисна се. 1. Разкисвам себе... |
разкисна - разкиснеш, мин. св. разкиснах, мин. прич. разкиснал, св. — вж. разкисвам. |
разкладка - обикн. ед. Пропорция, съобразно с която се разпределя храна между лица, които се хранят общо; дажба. Дневна разкладка. |
разклатен - разклатена, разклатено, мн. разклатени, прил. 1. Който се е разклатил. Разклатена маса. 2. Прен. Който е отслабен, нестабилен, неу... |
разклатя - разклатиш, мин. св. разклатих, мин. прич. разклатил, св. — вж. разклащам. |
разклащам - разклащаш, несв. и разклатя, св.; какво. 1. Клатя в различни посоки; размърдвам, поклащам. Вятърът разклаща клоните на дърветата. ... |
разклинвам - разклинваш, несв. и разклиня, св.; какво. Освобождавам от клиновете нещо заклинено. |
разклиня - разклиниш, мин. св. разклиних, мин. прич. разклиних, св. — вж. разклинвам. |
разклонение - мн. разклонения, ср. Клон, отклонение. |
разклонител - разклонителят, разклонителя, мн. разклонители, (два) разклонителя, м. Приспособление за разклоняване на различни системи — електри... |
разклоня - разклониш, мин. св. разклоних, мин. прич. разклонил, св. — вж. разклонявам. |
разклонявам - разклоняваш, несв. и разклоня, св.; какво. Правя да се разклони. Разклонявам телефонен кабел. — разклонявам се/разклоня се. 1. За ... |
разкова - разковеш, мин. св. разковах, мин. прич. разковал, св. — вж. разковавам. |
разковавам - разковаваш, несв. и разкова, св.; какво. Махам гвоздеите на нещо заковано, за да го разглобя, отделя от нещо. Разковах леглото. |
разковниче - мн. разковничета, ср. 1. Магическо цвете (обикн. четирилистна детелина), което според народните вярвания носи късмет, щастие, усп... |
разкол - само ед. 1. Отстъпление от църковни догми, канони. 2. Разединение, разцепление, сепаритизъм, сектантство. |
разколебавам - разколебаваш, несв. и разколебая, св.; кого. Карам някого да загуби своята увереност, убеденост в правилността на мислите и постъп... |
разколебая - разколебаеш, мин. св. разколебах, мин. прич. разколебал, св. — вж. разколебавам. |
разколник - мн. разколници, м. Човек, който участва в разкол или внася разкол. // прил. разколнически, разколническа, разколническо, мн. разко... |
разкопавам - разкопаваш, несв. и разкопая, св.; какво. 1. Разрохквам пръстта чрез копаене. Разкопавам нивата (земята). 2. Чрез копаене отравям ... |
разкопая - разкопаеш, мин. св. разкопах, мин. прич. разкопал, св. — вж. разкопавам. |