инф - Намерени са 27 думи от търсенето |
ин- - представка. В състава на думи със значение за включване, напр. инвагинация, инфилтрация. |
инч - инчът, инча, мн. инчове, (два) инча, м. Английска мярка за дължина, равна на 2,54 см; цол. |
инфант - мн. инфанти, м. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от синовете на краля. |
инфра- - Първа съставна част на сложни думи със значение под, по-долу, напр. инфраизлъчване, инфрасветлина, инфрачервен и др. |
инфанта - мн. инфанти, ж. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от дъщерите на краля. |
инфаркт - мн. инфаркти, (два) инфаркта, м. Спец. В медицината — тежко сърдечно-съдово заболяване, при което се умъртвява ограничен участък о... |
инфлация - само ед. Спец. В икономиката — прекомерно увеличаване на количеството на намиращите се в обръщение парични знаци, предизвикващо тя... |
инфекция - мн. инфекции, ж. Спец. В медицината - проникване на болестотворни микроби в организма и начало на заболяване; заразяване. Стомашно... |
инфузория - мн. инфузории, ж. Едноклетъчен организъм, който живее в пресни и солени води или като паразит. |
инфарктен - инфарктна, инфарктно, мн. инфарктни, прил. 1. Който се отнася до инфаркт. Инфарктни болки. 2. Прен. Който е крайно напрегнат, стре... |
инфлуенца - само ед. Заразно вирусно заболяване; грип. |
инфразвук - мн. инфразвуци, (два) инфразвука, м. Спец. Във физиката — звуци с честота под 16 херца, които не се възприемат от човешкото ухо, и... |
инфинитив - мн. инфинитиви, (два) инфинитива, м. Спец. В езикознанието — неопределена по число, време и лице форма на глагола в някои езици. |
информация - мн. информации, ж. 1. Съобщение, сведение за нещо; осведомяване. Давам информация. Получавам информация. Източник на информация. 2... |
информирам - информираш, несв. и св.; кого, за какво. Давам информация, осведомявам. Говорителят информира журналистите за хода на преговорите.... |
инфантилен - инфантилна, инфантилно, мн. инфантилни, прил. 1. В медицината — който е недоразвит, с детски признаци и поведение. 2. Прен. Който ... |
инфектирам - инфектираш, несв. и св.; какво/кого. Причинявам инфекция. Инфектирам рана. — инфектирам се. За рана или орган на тялото — получава... |
дезинфеция - мн. дезинфекции, ж. Унищожаване на болестотворни микроби извън организма със специални средства. // прил. дезинфекционен, дезинфек... |
инфекциозен - инфекциозна, инфекциозно, мн. инфекциозни, прил. Спец. 1. В медицината — за болест или болестен процес — който причинява или е при... |
информатика - само ед. Наука за автоматичното обработване на информация. |