Буква Р |
рационализаторка - мн. рационализаторки, ж. Жена рационализатор. |
рационализация - мн. рационализации, ж. Усъвършенстване на машина, производствен процес, дейност и др., за да станат по-рационални, по-целесъобразн... |
рационализирам - рационализираш, несв. и св.; какво. Правя рационализация; усъвършенствам, подобрявам. Рационализирахме процеса. |
рационализъм - само ед. Философско направление, което се противопоставя на емпиризма, като признава разума за единствен и достатъчен критерий за ... |
рационалист - мн. рационалисти, м. Привърженик на рационализма. |
рационалистичен - рационалистична, рационалистично, мн. рационалистични, прил. 1. Който се отнася до рационализъм. 2. Основан на разума; разумен, ра... |
рационалистически - рационалистическа, рационалистическо, мн. рационалистически, прил. Рационалистичен. |
рационалистка - мн. рационалистки, ж. Жена рационалист. |
рача - рачиш, мин. св. рачих, мин. прич. рачил, несв. Остар. Диал. Искам. Не рачи да дойде с мен. |
рачел - само ед. Сгъстен чрез преваряване гроздов (или друг плодов) сок с късчета тикви, дюли и др. в него; петмез. |
рачешката - нареч. Като рак; назад. Вървя рачешката. |
рачешки - нареч. Рачешката. |
рая - само ед. Истор. Немохамеданското население, което е покорено от турците и включено в границите на Турската империя. |
ре - само ед. Вторият тон от нотната стълбица и знакът за него. |
ре- - представка. В състава на думи със значение повторение или връщане обратно, назад, напр. реваксинация, реекспорт, реинфекция, рекон... |
реабилитация - само ед. 1. Възстановяване на авторитета и достойнството на някого. 2. Спец. Заличаване на присъда, свързано с възстановяване на г... |
реабилитирам - реабилитираш, несв. и св.; кого. Правя реабилитация. Реабилитираха го след смъртта му, но каква полза. |
реагирам - реагираш, несв. и св. 1. Спец. Влизам в химическа реакция. 2. Правя съответстваща на някакъв външен дразнител реакция. Окото не ре... |
реактив - само ед. Спец. 1. Вещество, което служи за откриване или определяне на други вещества. 2. Вещество, което служи за получаване на д... |
реактивен - реактивна, реактивно, мн. реактивни, прил. 1. Който се отнася до реактив. 2. При който се създава реакция между силата на тягата... |
реактор - мн. реактори, (два) реактора, м. 1. Спец. В химията — съд за провеждане на реакции със специални приспособления за загряване, охла... |
реакционер - мн. реакционери, м. Човек, който води реакционна политика или който е неин привърженик. // прил. реакционерски, реакционерска, реа... |
реакционерка - мн. реакционерки, ж. Жена реакционер. |
реакция - мн. реакции, ж. 1. Действие, което е отговор на външно дразнение, предизвикано е отвън; реагиране. Човек с бързи реакции. 2. Обикн... |
реален - реална, реално, мн. реални, прил. 1. Който съществува в действителността, а не във въображението; действителен, съществуващ, обект... |
реализация - мн. реализации, ж. Осъществяване, изпълнение; реализиране. |
реализирам - реализираш, несв. и св.; какво. Осъществявам, извършвам, изпълнявам, провеждам, прилагам. Реализирам мечтите си. Реализирам пътува... |
реализъм - само ед. 1. Разбиране на нещата, основано на съществуващи в действителността връзки, факти и др. 2. В изкуството — метод за пресъз... |
реалист - мн. реалисти, м. 1. Човек, който гледа реално на нещата, който се съобразява с действителността. 2. Последовател на реализма (въ... |
реалистичен - реалистична, реалистично, мн. реалистични, прил. 1. Реален, обективен. Реалистичен поглед върху проблемите. 2. Който се отнася до ... |
реалистически - реалистическа, реалистическо, мн. реалистически, прил. Реалистичен. |
реалистка - мн. реалистки, ж. Жена реалист. |
реалност - реалността, мн. реалности, ж. 1. Действителност. Съвременна реалност. 2. Действително съществуващо нещо — предмет, явление и др. Р... |
реанимация - само ед. Възстановяване на нормалните функции на човешкия организъм след тежко произшествие, операция, болест, което се осъществяв... |
реанимирам - реанимираш, несв. и св. 1. Какво/ кого. Подлагам на реанимация; възстановявам, възраждам, оживявам. 2. Подлагам се на реанимация; ... |
ребрест - ребреста, ребресто, мн. ребрести, прил. Който има големи, ярко очертани ребра. |
ребро - мн. ребра, ср. 1. Всяка една от дъгообразните тесни и плоски кости, които образуват гръдния кош на гръбначните животни и на човека... |
ребром - нареч. 1. С хълбока и рамото напред; странично. Влизам ребром. 2. Прен. Направо, открито, без заобикалки. Поставям въпроса ребром. |
ребус - мн. ребуси, (два) ребуса, м. 1. Късо изречение, което може да се прочете, като се разгадават знаци, образи и др. Картинен ребус. ... |
рев - ревът, рева, мн. ревове, (два) рева, м. Реване. |